САМОТАТА В МОЯТА ДУША



Самотата тъй жестоко блъска в моята душа!
Но моето сърце това избра!
Насити се на подлост и лъжи,
насити се на злоба, изневери!
Отляво и отдясно,
все някой ти се звери!
Отпред, отзад
все някой ти подава крак
и всеки гледа те в портфейла
и криви прави , сметките си прави!
За обич и любов не ще да става дума,
важен е золума!
 акво е тишината, самотата
пред измамата, лъжата?
Защо не трябва да си сам?
А около тебе все лъжовни,
безбожни и греховни!
Животът ти нареждат,
но гледат себе си да вреждат.
И всичко чисто, свято
за нас добре познато
изсмукват го парите,
пороците, душите!
Системата ли е виновна,
родината ли майка родна?
Или Ганьовщината прелива,
алчност, егоизъм ни затрива!
Но пак за моята душа,
която самота избра,
покоя там намира,
духовна сила
и с дребни сладости човешки,
не прави грешки.
Търси голямото и го намира.
Тъй истинска е!
Щастие не имитира, не позира!
И май добре и е така
на свобода, дори сама!
Да я заключиш в клетка ,
просто не върви!
Умира, дави се, боли!
Но вярата във Бога, в чудесата,
това крепи душата
и с обич я залива,
прави я щастлива!