Поезия част I

Аз съм тук при/зад клавиатурата, в моя сaмотен дом...:( а ти си там, някъде в квартала, но пък аз съм от Ферари!  /И аз си мисля за теб докат' се хващам за там / пакета де/, абе в общи линии е така звучи, аз те цункам страстно по устните лишени от червило/ но все пак червени/ сочни и горещи! По клепките ти съвършенно яки.... хващам те с дясната си ръка за задника притискам те към себе си за довиждане, здравей мое малко съкровище, незнам къде се изгубих с моя кораб, но пътя явно знаеш ти до пристанището с ром!
И искам да ме заведеш,.... и пиле на грил ше ядем с чаша ром! И знамената червени се веят, а вятърът страшен нашепва, че заблудени сме ние но верни, а компасите сочат към нас, стрелките, стрели са.....
Убождат но не убиват, гордо червения влаг се ветрее, флаг с череп и двете саби, на Корсари, пирати сме ние не заблудени, пирати до края ще бъдем!
Лодка не взимай, кораб вземи, за да преплуваш безкрая..... пътя на който човек е обречен! Обречи ме и ти щот' ще замина, не искам без теб........

Sekiratа's work!