Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
И понеже е празно полето Незасято със глуми И понеже ме дразни празното Ще го напълня със думи
В беридушието на световете Има всеки своят пръст Случки започват с „ето” Ала завършват с „веднъж” И ако е топло въжето Дали ще боли вратът Има бягове няма избягване Но всеки е „първи път” Какъв е вкусът на бялото Защото леко нагарча!? Има ли провиди в мрака!? Светлина, в окото палача!? Имали някъде отговор на всички дребни житейски питанки? Има ли отговорен, За всички грешки, отрови изпити!? Има ли смисъл в цялото Или е съставено от дребни безсмислия? Какво точно е бялото- Липса на цвят… море неоткрито Има ли каменна лапа Като запор на всички съмнения Имали имали утре Или е само видение Днес и сега ли наистина всичко за нас се решава и как мрат „изроди” „не за чест а за слава „ И какво за бога е името Когато не си го носиш Когато си просто име Във ученически въпросник А какво отваря скобата ако не я затвориш Имат ли смисъл въпросите Или си просто говориш Хиляди хиляди питанки Дребни и злобни въпроси Напират зловещо от всякъде Добре е че боя си носиш А какво да направим с въпросите Супа от гъши съмнения Калцоне по ескимоски Отговори- извинения Не ще ги направим на рага Че тя най им приляга Други да мъчат главите си боси С твоите съмнения и твоите въпроси
Раааааага ти носиш своята бяла бяла дреха Рааааааага и търсиш още доброта в човекааааа Рагаааааа и твоето днес и сега протягаааа Протяга две ръце да те прегърне… НЕ
А бялото е все така модерно Дорде не го опръскаш с нещо черно И има смисъл във хепи една Защото (знаш ти) той не е енда А всеки знае приказката продължава В която борят се не за чест и за слава И осмислят си живота надуто Всеки зов напразен е, всичко нечуто
Рагааааа….
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...