Първа рага

И понеже е празно полето
Незасято със глуми
И понеже ме дразни празното
Ще го напълня със думи

В беридушието на световете
Има всеки своят пръст
Случки започват  с „ето”
Ала завършват с „веднъж”
И ако е топло въжето
Дали ще боли вратът
Има бягове няма избягване
Но всеки е „първи път”
Какъв е вкусът на бялото
Защото леко нагарча!?
Има ли провиди в мрака!?
Светлина, в окото палача!?
Имали някъде отговор
на всички дребни житейски питанки?
Има ли отговорен,
За всички грешки, отрови изпити!?
Има ли смисъл в цялото
Или е съставено от дребни безсмислия?
Какво точно е бялото-
Липса на цвят…  море неоткрито
Има ли каменна лапа
Като запор на всички съмнения
Имали имали утре
Или е само видение
Днес и сега ли наистина
всичко за нас се решава
и как мрат „изроди”
„не за чест а за слава „
И какво за бога е името
Когато не си го носиш
Когато си просто име
Във ученически въпросник
А какво отваря скобата
ако не я затвориш
Имат ли смисъл въпросите
Или си просто говориш
Хиляди хиляди питанки
Дребни и злобни въпроси
Напират зловещо от всякъде
Добре е че боя си носиш
А какво да направим с въпросите
Супа от гъши съмнения
Калцоне по ескимоски
Отговори- извинения
Не ще ги направим на рага
Че тя най им приляга
Други да мъчат главите си боси
С твоите съмнения и твоите въпроси

Раааааага ти носиш своята бяла бяла дреха
Рааааааага и търсиш още доброта в човекааааа
Рагаааааа и твоето днес и сега протягаааа
Протяга две ръце да те прегърне…
НЕ

А бялото е все така модерно
Дорде не го опръскаш с нещо черно
И има смисъл във хепи една
Защото (знаш ти) той не е енда
А всеки знае приказката продължава
В която борят се не за чест и за слава
И осмислят си живота надуто
Всеки зов напразен е, всичко нечуто

Рагааааа….