Трети рап (+18)

Дъжд вали. На мен ми капе...

Ще се ходи по чорапи.

Некой смотан пак е разлял сивото...

А мен все още ме влече дивото....

Ах, човееееек, къртя мивки с тоя лаф.

Евала, че все още пикая прав.

Във ръкава ми няма три аса

Щот съм с потник, бате,

да се виждат сруните на баса...

Стига ми седя диван- чапраз,

Седни пий една, нали си уж курназ!?

И стига ми разправя, за твоята кифла

медена,

след малко пак ше изръсиш, че чини само

наведена..

Аз съм културка, бате,

ти мене не ме баламосвай!

Вземи свърши нещо

или се праждосвай.

Ходи, пусни си диска на оня Празния,

да ти напълни главата....

И не ми разправяй,

как да си пиша нещата.

Мнооо критици, много манджа,

мноооо нещо

и всеки ти навира

своето мнение в е щ о.

Клати гората вятърът на посоки-

„Морално е да ти дадеме некои насоки „

Ех ако ти плащаха на дума пич,

щеше да си милионер,

ти обаче си трохичка неква, по вятъра

„...от хляба чер...”

Айде да смениме темата,

че нещо мнооо зехме да се дърлим!

Се едно с мокра слама,

гъзовете си пърлим.

Аре нема нужда,

мерси викам на таквази любов.

А на цирея на езика ти

сложи му суров картов.

И вземи си оправи контактната среда.

Ако средата формира,

то ти я деформираш, да!

Аре, меееееен, до скоро

     и еволюирай.