Свобода ли!?

Да, при свободния избор се случва сам да се вкарваш в ситуация, заради която може по-късно да страдаш, обвързвайки се с последствията от своя избор.

И аз мисля, че човек не оценява това, което има, мислейки си, че другият до него, при когото нещото се притежава в различна степен, е по-щастлив. За свободата важи с пълна сила. Ти си свободен мъж, а ти се иска да носиш оковите на брака. Когато се ожениш, дали ще си останеш обаче на същото мнение?

Абсолютно съм съгласна с теб, че свободата се усеща най-силно в ограниченията. Ако ги няма ограниченията, изчезва дори усещането за свобода. Следователно без тях свободата не бихме могли изобщо да я почувстваме, разберем, оценим и дефинираме.

Песента е страхотна. Не я бях чувала. Това Любэ ли е?

Ако ми разрешите ще цитирам древния философ Лао Дзъ, а изводите оставям на вас: "Слава или почтеност: кое е по-важно?  Пари или щастие: кое е по-ценно?  Успех или провал: кое е по-деструктивно? Ако очакваш от другите удовлетворение, никога няма да си наистина удовлетворен. Ако твоето щастие зависи от парите, ти никога няма да си щастлив със себе си. Бъди доволен с това, което имаш, радвай се на нещата  както са.  Когато осъзнаеш, че няма нищо, което да липсва, целият свят ти принадлежи!"
   А песента е жестока !

            Здравей, Сечко ! Твоят блог провокира някои мои размисли. Забележки от рода на “виж го пък тоя (или тая) как се е облякъл “, или  пък “тая колко е демоде “, или “ гледай какво безвкусно съчетание “ , или “тая пък как си е наредила къщата” изобщо не могат да променят отношението ми към даден човек, защото това е право на себеизява на всеки и аз уважавам това право. Най-важна за мен е неговата душевност, нравствени качества, духовност, натрупана житейска мъдрост и жизнена философия ( дори и да се различава от моята ). Истинските ми приятели са с мен и идват в моя дом не заради това как съм облечена или пък как съм подредила къщата си. ( Не че е без значение за уюта, но няма чак такова значение ) Защото можеш да бъдеш в супер луксозно обзаведен дом и от комбинацията му със собственика да почустваш такъв хлад, че да ти идва да си плюеш на петите. И обратното - в съвсем непретенциозна обстановка да се чувстваш комфортно и щастлив от общуването с добър приятел и събеседник. Можеш да разчиташ на външността и обаянието си около 15 -ина минути, след това е по-добре да знаеш нещо - и колкото по всеобхватно и стойностно е това “нещо”, толкова си по- привлекателен. И нямам в предвид знание заради самото знание ( т.е. само да се фукаш колко много факти знаеш ), а преосмисленото и разбрано знание, което се превръща в житейска мъдрост и ти служи да се ориентираш по правилно по житейския ти път. Самото знание възгордява, а мъдростта смирява човека.( Според библията невежеството е един от най-големите грехове. ) А иначе по мои лични наблюдения, а и според изследвания на психолози, по-екстравагантно се обличат два типа хора. Единият тип са тези, които отчаяно се нуждаят да бъдат забелязани и не можейки да го сторят по друг начин го правят чрез облеклото (невероятни цветосъчетания и модели ) и аксесоари и бижута (които са доста едри и лъскави) - отново с целта да се привлече вниманието на всяка цена. Дотук добре. Ако всичко това, обаче не е добре подплатено с богата душевност, ерудиция и интелект, нещата много бързо свършват. Другият тип хора са тези, които не отдават значение на облеклото и също толкова малко се интересуват от мнението на другите. За тях са от значение вътрешните качества. Аз уважавам правото на всеки да избере как да бъде облечен и не харесвам думата модерен. Ще се повторя с един друг мой коментар, но според мен модата е за тези, които не знаят как да се обличат и нямат свой собствен вкус и стил и трябва да следват чужди приумици. (доста нелепи понякога) Fashion is a form of ugliness so intolerable that we have to alter it every six months.

     А иначе ето какво казва за любовта и свободата Шандор Петьофи :

Любов и свобода
аз искам на земята.
За любовта
живота си ще дам,
за свободата
ще дам и любовта.

ПП  И понеже на много места говоря за Бог, за библията и т.н. искам да разсея някои съмнения. Предполагам, че някои едва ли не си мислят, че ходя със забрадка, или съм най - малкото в някоя секта, или ходя най-малко по 3 пъти на църква и паля свещи, целувам икони и т.н. Няма нищо такова ! Аз съм жена на средна възраст, която е съхранила детското си любопитство, която спортува, за да поддържа във  форма тялото си ( което пък е дом за моя дух), която умее да се наслаждава на хубава музика и т.н.Достатъчно ми е да нося Бога в себе си и да ме ръководи неговата мъдрост !

"Пълната свобода да правиш, каквото си поискаш, където си поискаш, защото така искаш е най голямата тирания."

Сечко, много хубав постинг!

Всъщност и аз си мисля, че такова животно като пълната свобода няма. В крайна сметка нашите "души", така да се каже, колкото и да се мислим за свободни, сме "затворени" в едни такива твърде материални тела, които си имат куп потребности. То сън, вода, храна, витамини... После - без другите хора сме изгубени. После ....

И в крайна сметка излиза, че ние - свободни-несвободни, трябва да действаме по правилата. Няма как!

... И добре тогава, може да се пита човек като е така, откъде идва тогава онова странно илюзорно (?) чувство, че сме свободни? Ако наистина не сме свободни, защо и как така продължаваме го чувстваме друго яче?

Ами .... свободни сме :) Тъй де, в рамките на ограниченията. Точно тия рамки ти дават възможност да постигнеш някои неща (семейство, кариера...), които може да са много хубави и може би точно това искаш. Някакви важни, смислени работи. Те не те правят по-свободен, нито пък по-заробен, защото ти така и така всъщност не си свободен.

Мисля си, че крайна сметка човек е свободен само да избере робството си. Дали ще е чашката, семейството, работата, хубавата храна, кофти храна, цигарите, спортът, приятелите.... комбинации много и човек е свободен да си избере някоя, както е свободен да промени избора си. Нещо като Задължителноизбираемите Предмети (ЗИП) едно време в даскало. Ами .... мога да пожелая на всекиго да си избере възможно по-хубави и смислени дисциплини.

:)

За да продължа цитата на Лао Дзъ с нещо подобно:
Невежеството е робство, а знанието -сбовода.
Има го и на едни плочки, някой даже ми подари една такава.

По темата, честно казано не разбирам какво искаш да кажеш. Смяташ ли, че кое да е животно в природата се чуства свободно или не? Не мисля. За него този термин не съществува. Прави това, което иска и каквото се случи, за него си е.
Ами смея да твърдя, че и в обществото е така. Правиш каквото си искаш ако ти стиска и си понасяш последствията. Затова и не ти разбирам поста. Ако искаш да гръмнеш някой и нямаш пушка, хващаш каквотo имаш и го правиш. После обикновено те вкарват в затвора и си лежиш присъдата както законът повелява. Ти си направил каквото си искаш и си променил непосредствената си среда в следствие, на което тя е реагирала и си е изменила отношението спрямо теб. Точка.
Никой не те спира да правиш всякакви бели, гадости или обратно хубави неща. Напълно си свободен. Това, което те спира не е външната обстановка, а вътрешната обосновка. Което значи, че това което ти пречи си ти самият, а за собствената си психика трудно можеш да обвиняваш, който и да е.

Искаш да отидеш в Америка, но не знаеш как. Е, това проблем на свободата ли е или липса на изобретателност от твоя страна?

Това е моята гледна точка-всички сме абсолютно свободни да правим това което ни се иска, проблемът е че рядко успяваме да измислим как да го направим или да стане така че и последствията да са приемливи. Което наистина си е наш проблем. Както казват хората, които са постигнали повече от мен към момента-ако искаш достатъчно силно, можеш да постигнеш всичко. Пък ако искаш нещо, което е абсолютно невъзможно, значи си просто мазохист :)

И да, да поясня (май за пореден път), не поощрявам беззаконието или престъпленията-даже напротив, аз смятам, че всеки проблем може  и трябва да бъде решен така че всички да са максимално щастливи.
Но и не смятам, че законите на обществото или "моралът" са абсолютната истина.Те са каквито са, докато са, и човек трябва да ги взима предвид, но не може те да бъдат първопричина, за да направиш или не направиш нещо. Например-причината да не се избиваме при всеки проблем не е защото е незаконно, а защото обществото ни е открило, че такова решаване на проблемите води до много по-големи проблеми. Законът отразява всеобщото благо. Или вижданията на мнозинството към това благо.

По същия начин-ако ми се облича оранжев панталон с червена блуза и сини обувки ще го направя. Защото ми е отивало на настроението. И грам не ме притеснява, че на някой няма да му пасна на чуството за (не)отиване.Вярно, трябва да съм в много извратено настроение, но какво пък.

Та мисълта ми е-свободата е наша измислица- ако нещата стават както ни се иска се чустваме свободни, ако ли не, не, но това не значи, че пълната свобода е невъзможна или лоша. В крайна сметка всичко си зависи от личността и как тя експолоатира околната среда. Човек може да се чуства напълно свободен живейки цял живот на село или напълно несвободен обикаляйки света и печелейки милиони. Както и обратното. Тогава как можем да обощаваме изобщо?

Така такааа. Благодаря на всички които са си направили труда да коментират плода на мътният ми напоследък мозък. Някой са ме взели при сърце други на сериозно, чак обобщител са ме нарекли:) Няма да седна да повтарям и потретвам неща които съм писал по горе, няма и да се опитвам да доказвам вярността им, това е просто моето мнение- снимка на душевното ми състояние в момента когато съм го писал- вие можете да се съгласите с него или да не се съгласите, няма да седна никого да убеждавам в правотата си, още повече, че за много от написаните неща силно ми се ще да не съм прав. Още веднъж благодаря на всички за мненията им. За сега толкова, по подробно ще отговоря когато имам повече време и не съм уморен до смърт. Лека вечер.