Ругаем ли правилно!? Наръчник за млади ругатели Цензурирана версия

Все по динамичният живот който водят хората в големите градове, изпъстрен с дребни негативни случки и с големи нерешими проблеми, пораждат нуждата от  водене на правилен „диалог” в така създалите се ситуации. Запитвали ли сте се ругаете ли правилно и дали човека срещу вас, чул сухото и изтъркано изречение, което би трябвало да е обидно за него, няма просто да се разсмее или да  въздъхне отегчено!? И тук съвсем на място идва настоящото ръководство за млади ругатели. Вземете го, то е за вас!

    И тъй, какво е ругатнята? Ругатнята е масиран, насочен поток от отрицателно заредени, негативни частици слюнка, емоции, прекипели нерви (в редките крайни случаи, на крайни населени райони- и лошо възпитание)  насочени най- често към друг човек  или живо същество (например коте, уринирало в обувките ви). Ругатнята може да бъде насочена и към неодушевени предмети (например чук премазал палеца ви, отворена врата на шкаф, в чийто ръб, сте си ударили главата изправяйки се, прагът на вратата, който неволно ви е спънал и сте заорали с нос в мокета и т.н.). Характерно за ругатните, изречени към неодушевени предмети, е че човек, изрекъл ги, не изпитва душевен катарзис и по никакъв начин не му олеква, тъй като предметът няма как да го чуе- разбере. Осъзнаването на това кара ругателя да се чува тъпо и неуместно в допълнение към болката, която изпитва. Ние основно ще се занимаем с първият вид- ругатни по одушевени предмети, които и най- често се срещат в практиката. За ругаенето, както и за любовта са нужни най- малко двама. Процесът на размяна на обидни реплики между двама партньори, се нарича ругаене. Тъй като в природата всичко е в непрекъснат кръговрат, ругатните се връщат срещу ругаещия, но в честотата и дължината на употреба на ругателният диалог, остават все по малко отрицателно заредени частици и емоции. Следователно в края на ругателният диалог, всички участници в него са по- пречистени емоционално. Дългите ругателни диалози изключително рядко водят до реални сблъсъци и сбивания, всеизвестна е поговорката че куче което лае, не хапе. Ако индивидите са имали вътрешната потребност, да се сбият и един поглед на криво им е достатъчен, не им трябват ругатни за повод. И тук още в началото искам да отбележа, нека не бъркаме ругатнята с клетвата, колкото и да си приличат понякога, те са изключително различни и несъвместими. Клетвата, е като  кофа прахоляк, която сте хвърлили по човек срещу вас, колкото от нея падне по главата му толкова ще падне и по вашата, а и този прах, не е нещо което можете да изтупате с длан. Не се занимавайте с клетви, ругаенето е по безопасно!

И тъй като ругаенето е сблъсък, много подобен на ръкопашният бой или борбата, макар и само със средствата на речта, за него най- често важат правила като в  борбата, бокса или джудото, затова нека първо се научим да падаме правилно преди да започнем да разучаваме хватки и удари.

      Защита от ругатни

Най- добрата защита от ругатни отправени към вас (при която всички негативни частици и емоции си остават в ругаещия ви)  е озадачаването или засрамването на ругателя ви или най- добре и двете.

Примери:

Шофьор в съседната лента, по незнайна или знайна причина ви поглежда и ви крясва – Да ти (глагол) майката . След малко когато се изравните отново с него, почуквате с усмивка по стъклото, той го смъква  и вие му казвате –Да ти дам телефонче  нещо ? –За какво- пита той. –Ами да и звъннеш на майка ми и да се разберете нещо , нали искаш да я (глагол). Майка ми е на 58 години жената. След което ако човекът отсреща има грам мозък, силно ще се притесни и ще започне да се извинява.

     (Не е задължително ругатните да съдържат обидни думи, предполагам всички знаете вица, завършващ с –Не си прав Пешо, и майка ти не е права! Повечето хора обаче, предпочитат да поръсят поне сол и пипер на филията си вместо да ядът само гол маргарин.)

      На обръщението „Ей, педераст!” можете да се обърнете с мазен глас към изреклият го с „Кажи слънчице” или „и баща ти така ми викаше, ама я какво хубаво момченце се роди, (е малко по лицето ти си личи че си правен в гъ… де )„  и д.р.

      Общо взето озадачаването, объркването и засрамването на човек който ви ругае в повече пъти върши перфектна работа и предотвратява ругателният процес в зародиш.

      В допълнение искам само да вметна, че добрата ругатня, може не само да ви спести боя, а и да ви спечели нови приятели, докато лошата, зле съставена, кратка и суха такава, може да ви докара почти сигурен пердах.

      (По памет ще се опитам да преразкажа една от случките на Станиславски, описана в „Моят живот в изкуството”. Подготвяйки се за роля на обикновен човек от народа, Станиславски и някои негови колеги, решили да видят като как живеят бедните хора. Разсилният на театъра ги завел в мръсна малка канцеларийка, където опърпани хорица преписвали ръкописи на ръка за дребни монети. Всичко вървяло прекрасно докато един от колегите на Станиславки, не изтървал неуместна реплика, след която опърпаните писачи, като един, станали и тръгнали срещу им. Тук обаче се намесил техният гид- разсилният , който теглил на преписвачите такава могъща пет етажна ругатня, от която те онемели и при свършването и започнали да ръкопляскат.)Мощта на думите е изначално голяма, а на силните думи е трижди по силна.

     Най – често споменаваният обект, на пожелателно поругаване в ругатнята е майката.  Оставяме на страна южната ни съседка, където бащата е по-желаният поругателен обект, но те и без друго са си на страна. Ругатните като цяло са описание на желателен насилствен полов акт с майката на руганият индивид.  Или пък горепосочените действия директно обърнати към руганият индивид. По чести обаче са ругатните от първи тип. Защо майката!? Майката, като началото, като най- святото, като сътворението, като нещото за което на всеки му пука в живота.  Оставяме на страна и сърбите, които ругаят на „йебем ти бога, душу и веру” или гърците,които ругаят на богородица  (за сърбите и гърците си има отделен ад обаче)

   И тъй нека видим от какво се нуждае една добра ругатня:

Качествената ругатня съдържа само един глагол и почти безкрайно количество прилагателни, разделени с интонационна запетая. Поеманята на въздух трябва да са ограничени до минимум, защото в паузата за вдишване противникът намира пролука, в която да започне своята успешна отбранителна реплика.

Разхвърлянето на много глаголи в къси изречения разкъсва вниманието на руганият., като за начало придържайте се към шаблон, подобен на:

„Ей, ше ти (глагол) майката смотана, миризлива кирлива, нещастна, скапана, проста, тъпа задръстена, куца, саката, утрепана (директно обръщение, примерно :нещастник; тъпанар; смотльо; миризливец; лешпер такъв или други подобни)  смотан, дръглив, кирлив, прост парцалив и т.н. (бърза пауза за поемане на въздух)

     (И тъй, вече сте грабнали вниманието на публиката, тя ви слуша затаила дъх или опитваща се да вкара и тя някоя реплика.) След което в кратки къси изречения можете да обясните причината на ругания защо сте толкова бесен и какво ви е накарало да кажете по- горното. С малко повече старание и постоянство ще напреднете бързо и с успех във този вид ругатни.

   Друг вид ругатни са, ругатните с трети действащи лица, най-често от зоо средите. Характерно за тях е, че за изпълнител на гореказаното, върху майката на руганият индивид се употребяват словесно, най- често представител на животните (желателно е да са едри видове (например кон, магаре, слон, питон) с доказана „мъжественост”) 

     Ругатните от този вид започват, например с:

„Кон (слон, магаре, питон, змиорка, вкаменелост на динозавър и пр.) на майка ти във (указва се желаното отверстие )  (обидни прилагателни Х 32) (бързо вдишване на въздух) (лично обидно местоимение) (прилагателни) (изложение в което на кратко обяснявате защо ругаете ругания) (заключение съпроводено с гръмки изрази) (чуйте какво има да ви каже другата страна и при нужда повторете по горното с други изрази още веднъж)

      Желая ви успех и приятно общуване.