Пещеряшки песни (...)


Пещерен фолклор




Ние пещерняците

 

Ние пещерняците, както е известно,

винаги навсякъде се чувстваме чудесно.

С хиляди хора си говорим на “Ти”,

няма за нас непознати пещери.

 

Припев:

               А пък в тъмното, из калните сифони,

               срещат се балъци и те са милиони.

               Годините летят, косите ни сивеят,

               променя се светът, пещерите не стареят,

               но както има пролет, лято, есен, зима,

               така и пещерняци винаги ще има.

 

Живеем на палатки, там сме у дома си,

а в ресторантите ни канят на запазените маси.  (да бе, да)

 

Пр:

 

Ех, чувал съм да казват:

“Пещерняк не храни къща!”

Прави са защото, пещернякът се връща,

на месецът веднъж и какво намира -

жена му сърдито багажа си събира.

Заплахи, разправии и отгоре на всичко,

децата му питат “Кой е този чичко?”

(Всички, с цяло гърло - аз съм баща ти, бе коп _ _e)

 

Пр:(два пъти)

 


 


Карлуково, във пещерния дом

Павел Патев

 

В Карлуково, във пещерния дом,

събрал се клуба на един балкон,

да се учим на скала,

как се влиза в пещера,

Карлуково във пещерния дом.

 

Качила се е Левис на въже,

ала объркала системите,

Жалов със въже в ръка

вика: “Давай бирата!”

Случва се понякога така.

 

Карлуково - високата скала,

мятат се ръце, глави, крака,

висят си всички на въже

и бият телеграмите,

Карлуково високата скала.

 

При нас дойдоха селяни с молба,

паднало е прасе във пропастта,

“Прасето извадете вий,

а после славно ще се пийй!”

Паднало е прасе във пропастта.

 

И тръгнахме със джаджи във ръка,

и спуснахме се бързо в пропастта,

и след дългата борба,

извадихме го ний едва,

извадихме прасе шейсет кила.

 

Във стола влизаш като на банкет

и плюскаш буламачите наред,

стомахът стърже - гладен си,

набиваш хляб, но сит не си.

Във стола влизаш сякаш на банкет.

 

Във бара влизаш, а не ти е гот,

във въздуха виси един въпрос:

“Ний хора ли сме или не,

кило ще пиинем или две?”

Във въздуха виси един въпрос.

 

Направихме един велик десант,

превзехме бара сякяш на таран,

но Пецата ни изгони,

защото нямахме пари.

Направихме един велик десант.

 

Карлуково във пещерния дом,

събрал се курсът в празничен салон,

но ето изпитът свърши

и станахме инструктори.

Карлуково във пещерния дом.

 

 

 

 

 

 

Барките

 


Някой тропа, някой вика,

Шум се вдига в “Леденика”,  

“Грабвайте храната и жабарките!”

Че животът става груб,

че расте багажът куп,

клуб “Академик” тръгна към Барките.

 

Тръгвай ти без да се чудиш,

гледай да не се загубиш,

пътят е през Влайна и Мижишница,

ако минеш покрай храст,

приклекни и там за праз,

наскуби и го мушни под мишница.

 

Свий гърди, глътни корема,

псувай новата система,

не забравяй кофата с лопатката,

мъкнем камъни товар

или пък гасиме вар,

всички виждат, че се трудим яката.

 

Ако веч не си момченце

и отчувал си шкембенце,

и те мъчи гадното провиране,

не признавай, че си стар,

а пъчи се като цар,

заеми се с хидронивелиране.

 

 Сто говеда мръщят вежди,

разговарят по говежди,

че ги няма вече пещерняците.

Няма как, ще дойдем пак,

не мина и тоз мерак.

Клуб Академик е пак на Барките.


 


Химн на СПК “Академик”

1960г. - ...

Петнайсет серсема събрани на куп -

това e студентския пещерен клуб.

И вятър ни вее, и слънце ни грей,

на подбив ни взимат канари, върхове.

 

Въже сме опнали, на него висим,

ВНИМАВАЙ! Висиме на езика на Сим.

Въже сме опнали, на него висим

ВНИМАВАЙ!  Висим на мустака на Клим.

 

Пребродихме цяла Понор планина,

във ходене цялото ни време мина,

а дупките, пръснати околовръст,

дълбоки са колкото да бръкнеш със пръст.

 

Във пропасти тесни навираме се,

намираме по някое умряло прасе,

а който си има дебеличък бут,

отвътре излиза най-безсрамно събут.

 

А има един, не поглежда месо,

и този един е тревопасният Сом.

 

Прегазихме Искър, ръка за ръка,

наоколо плуваха стотици лайна.

Чорапи и гащи се сваляха там

и никой не сещаше ни капчица срам.

 

На Пирина пускахме пропасти с лед

и ядохме само макарони със мед,

а Филип ни хранеше само с пастет,

та всичките дрискаха без всякакъв ред.

 

В Несебър копахме музеен кенеф

и стоматоложките ни сваляха с кеф.

Във Куба картирахме метри безброй

и лъскаха дупета на всеки завой.

 

На преглед зонален явихме се пак

и всеки се пишеше най-първи юнак.

Тъй първи станахме без всякакъв труд,

но нямаше мацета от нашия клуб.

 

Във Полша ний сменяхме влак подир влак

и готини мацки ние сваляхме пак.

 

Към Птичата дупка тръгнахме отбор,

дъждът ни накисна, в туй нямаше спор,

а беше ноември, студено все пак,

и всеки мечтаеше за глътка коняк.

 

Голяма тълпа край Боснек се събра,

картирахме здраво не една пещера,

а там под каминатата във ППД,

ташаци висят върху кално паве.

 

Че който бе малко по дупки вършал,

се справяше трудно с пе-пе-дейската кал,

и калната пишка в реката си ми,

нали сме герои със космати гърди.

 

Кръстихме Шаманска, една пещера

и слънцето взе, че накрая изгря.

 




  Пещерняк

 

 

Господ когото намрази,

прави го той пещерняк,

да пада да става да лази

и да се щура във мрак.

       

 

Припев:

          Пещерняк, пещерняк, пещерняк,

          ах ти подземно дете,  (ПРАСЕ)

          Пещерняк, пещерняк, пещерняк,

          дупка акъла ти взе.

 

 

Че красотата се стига,

щом се изкаляш до шия,

щом се измокриш  до кости

и господ ти дойде на гости.

       

Припев.......

 

Че тази божия клетва

е дяволски хитро скроена,

който веднъж в дупка влезе,

остава за винаги нейн.

       

Припев.......

 

Не стига,че вън е зарязал,

всичко, дори и света,

във дяволско гърло е влязъл,

да дири и там красота,

       

Припев.......

 



Хубава си, пещернячко

23.08.1983 г. Красимир Гинчев 

(Отец Крейзи) и/или Отец Фотев

 

Хубава си, пещернячко,

външност сладка, вид красив,

чадо на майка и на татко,

гордост за “Академик”.

 

Хубави са ти ръцете,

окаляни до раменете,

хубаво ти е лицето,

гримирано с рядка кал.

 

Ах, да знаеш пещернячке,

колко много съм мечтал.

Ах, да знаеш пещернячке,

ти си моят идеал.

 

Недоспала, недояла,

ти пълзиш, пълзиш напред.

Квото търсиш ще намериш,

какво не знаеш ще разбереш.

 

Тамо вътре в пещерата,

пъхкаш, охкаш и сумтиш,

свойто нежно крехко тяло,

от тесняка да спасиш.



 

Стъпка, стъпка

 

Стъпка, стъпка, в кал и мрак,

тръгнахме по дупки пак,

с раниците на гърба,

с петромакси във ръка
Отговорните другари,

пещерняци все са стари,

те на лаврите лежат

и на нас не дават път.

Припев:

Опасности в пещерите,

знай има много,

сифони, каменопади

и разни други пендеци.

 

Ръководството реши,

днеска цял ден ще се спи,

и на дупката дори

никой няма да върви,

че пещерата е била,

цялата във кал, вода,

Херата я посети

и с бележка забрани.

Припев......

 




Съпътствуващ, лагерен и бивачен фолклор


 


Азбуката


Адам е бил е**ч на Ева. Алах верди алах верда.
Абортът струва (ше) двеста лева. Алах верди алах верда.
Бананът южно е растение. Алах верди алах верда.
Бардак е нощтно заведение.
Варна курорт е наш известен.
Въшката пича - враг обществен.
Градинско цветенце е здравец.
Гьотверен значи дупедавец.
Давид на арфа свирил звучно.
Да биеш чекии е много скучно.
Езоп написал много басни.
Е**чите сме най-опасни.
Жабата да си знае гьола.
Жената чини само гола.
Зелена пролет е тревата.
Зелен умът е на жената.
Искаш ли ти да си модерна.
Изпивай сутрин чоша сперма.
Йогите са били факири.
Йордан със х** вдига гири.
Колата е превозно средство.
К**ва се ставая по наследство (много лесно)
Лалето не расте на урва.
Лили Марлен е немска к**ва.
Марица пловдив прекосява.
Минет лицето разкрасява.
Наполеон в москва отива.
На х** се лесно не заспива.
Олег е княза на Русия.
Онан е първи чекиджия.
Попове пеят алилуя.
П**ката е калъп за х**.
Рапел да спускаш е геройство.
Рядкото л**но е разтройство.
Слонът живее сто години.
Спермата има витамини.
Татарите са мръсно племе.
Ташаците са мъжко бреме.
Украина житница е златна.
Уят е жила благодатна.
Фикусът расте в саксия.
Федерът е добра ч***я.
Хавана е град край океана.
Хвани, е*и и да те няма.
Циганите са катунари.
Цепиме п**ки и млади и стари.
Часовник "Сейко" се купува.
Чикия х** ти раздува.
Шосето не е път за крави.
Широка п**ка кеф не прави.
Щъркели щъкат по полята.
Щръкна ми х** до брадата.
Ъгъл се мери в радиани.
Ъглова п***а прави рани.
Юфката гозба е прекрасна.
Юнашки х** гъза ми хласна.
Ямайка е остров в океана.
Я си е**** вашта мама.

 



Ако видиш нафталиран педофил,

почети го с розов карамфил.
Забоди му, забоди му
нокти във ушите,
за да са му лесни старините.
Превърни се във надървен оксижен
И бръкни  във рана с пръст нагорещен
После нежно го гримирай с ушна кал
И веднага забрави, че си педал.
 
Неочаквано е ярък сексуалист
В  гноен цирей да се вре кат’  глист.
Меланхолично се поклащат, се поклащат куродръвки
Във суспензия от драйфано и мръвки.
Гнусологията е перденце закачливо
и фекалии сълзят сълзят слъзливо
 В предсърдие прониква косъм мазен
Митохондрии се гърчат във оргазъм.

 Ако видиш нафталиран педофил,
почети го с розов карамфил.
Забоди му, забоди му
нокти във ушите,
за да са му лесни старините.
 Карамфилът  с тиха нежност бе измляскан
от срамни устни на фригидна куртоазка
и в тааази нощ на полови сърбежи
нафталират онанисти таралежи

и в тази нощ на полови сълбежи
нафталират онанисти таралежи.

 

 



Аргонафтите

 

Лошо

кога попаднеш под закона на царете,

тираните са властни и над боговете,

на седми в петък- като в кошмар

закон сух обяви един луд цар на юг

че алкохолът е страшна мощ-

древните гърци го почитат ден и нощ.

Лошо,

почувства се Язон, той беше махмурлия,
но бе юнак и винопиец като ние.
Аверите му крещяха в глас,
Кастор и Полукс, май че липсвах само аз.
Решиха тайно, но със замах,
Херакъл трезвеника също беше с тях

За да не крещят жените, аргонавтите решиха,
"Златното руно далеч от тук ни зове".
Амфори хиляда пълни, в трюмовете наредиха
Мачтите, мачтите окичиха с мезе... (с мееезе мезе мезе Нх2)

Дълго,

с Аргон вълните, ветровете си играха
и амфорите пълни силно намаляха!
Настъпи криза, (кризааааааа) като в кошмар!

Но като знак, спасителен от боговете светна бряг.
Облечен с кожа тракийски вожд,
покани ги на ден рожден (гол купон) за цяла нощ

Дълго,

за траките научни спорове горяха,

дали пилсеи или пък скриптяни бяха,
но сигурни сме ний във едно,
че там се ражда само готино вино.
Забравен беше и Алкидон,
овенът златен трансформира се във слон.

Тракия навред се слави с най-оригинални нрави-
виното се пие чисто тук - без боклук!
Розово, червено, бяло, в чашите се е наляло,
с мелодичен специфичен звук - бълбук. (бълбук, бълбук, бъл...)

 

Хюстън, (или населеното място в което се намирате в момента)

 вода не пие се, във нея плуват жаби!
Употребяват я магарета и крави!
Грозданката в миг те прави цар.
Докато имаш още в чашата си цяр.
Доказано е, че при това от нея сутрин никак не боли глава.

В Хюстън, (----------)

отседнаха за малко банда аргонавти,

те бяха готини момчета кръчмонавти
и досега се събират пак, а аз сред тях съм най-голям юнак пияч.
Налей, момчета, че утре знам
Ще изкопаем ние златен великан

"Нека да ламтят за злато, кариера и заплати, алкохол не вкусват нито грам!"
Но във нашите палати трезвеникът ще си пати
и ще се пропие той от срам (от срам осран...)

 

 


Бийй мъ мъжо

 

(женски хор) Бий мъ мъжу, бийй мъ ти

                       аку щиеш прибиий.

                       Тея ненки дет ги имам

                        не си барал ти.

 

(хор- всички заедно) Хей! Барал ги е само той,

                                    комшията мой,

                                    зад кенефа свой,

                                    за ината мой!

 

(женски хор) Бий мъ мъжу бий мъ ти

                       аку щеш прибий.

                       Тея краци дет ги имам

                       не си дигал ти!

 

(хор- всички заедно) Хей! Дигал ги е само той,

                                    комшията мой,

                                    зад кенефа свой,

                                    за ината мой!

                                   

(женски хор) Бий мъ мъжу бий мъ ти

                       аку щеш прибий.

                       Тоя клитур дет гу имам

                       не си дразнил ти!

 

(хор- всички заедно) Хей! Дразнил го е само той,

                                    комшията мой,

                                    зад кенефа свой,

                                    за ината мой!

 

(женски хор) Бий мъ мъжу бий мъ ти

                       аку щеш прибий.

                       Тези деца дет ги имам

                       не си правил ти!

 

(хор- всички заедно) Хей! Правил ги е само той,

                                    комшията мой,

                                    зад кенефа свой,

                                    за ината мой!

 

 

Лятна вечер

Лятна вечер, нощен магазин
нахлувам вътре нейде след един,
ала дебела касиерка пояснява: | (2)
"След единайсет алкохол не се продава" |

На прага виждам аз, красавица една,
как тегне едър бюст, ах крехки рамена,
а тя бе финна, финна едрогърда, | (2)
кат мляко бяла и кат мрамор твърда |

Намести бюст, повдигна бляскъв
поглед, уста,очи,а погледът говори.
И към дългобедрото създание, | (2)
насочвам аз галантно си внимание |

Извинете, казвам, може ли за малко,
ах, чакате мъжа си, колко жалко,
Времето навън е тъй прекрасно, | (2)
в леглото ми навярно ще сте страстна |

-Какво намекваш, бе, простак такъв ?
В главата ми нахлува литър кръв!
-Извинете- казвам- болен съм по вас, | (2)
а тя отвръща кратко: "Педераст"         |

Минавам, аз, на по-учтива форма:
-Абре парцал, мръснице долнопробна,
предлагам ти петарка за нощта, | (2)
плюс поркане, квартира и храна |

-Така кажи, какво си заусуквал,
сладур си ти, ала си малко глупав,
с петарката ще идеш при сестра си,  | (2)
а нас почтените жени недей закача   |

Повдигам с още десет, няма как,
във ресторант, кампари и коняк,
ала зловещият и поглед ме смути,  | (2)
повдигам с още десет, но уви          |

А тя ме гледа с израз на мадона,
а аз шептя тласкан от нагона,
достигам педесет и чувам глас:  | (2)
-Добре бе, готин, отиваме у вас |


............................................



Ех, съдба, съдба защо си тъй жестока,
мънгизи малко, а курвите тъй много.
Ези ти хвърлям, ти тура показваш,       | (2)
съдба, съдба без право ме наказваш   |





Левент Гуджо

  (за съжаление варианта на Черно фередже)

У килия саможивляк
кърпеше чорап
и със зъби кине
якио канап.
 
Това бешиии левент Гуджооо-
млад, стабилен мъж,
но съдбата го зафърли
в съфналаааата ръж.
 
Той отдавна беше влюбен 
в младата Гюзель
в мъжката му гръд самотна 
огън изгорель.
 
Щом я видеше уста му 
пълнеше се със слуз
и мечтаеше да я прегърне 
в сладострастен блуз.
 
Но от многото любови
младата мома,
черна я холера тръшна,
легна та умря.
 
Дълго плакааа левент Гуджооо,
дълго той скърби
и на гроба й от мъка 
чесън посади.
 
Мина се, не мина време,
Гуджо наш узря,
и в прасците закръгли се, 
в ханша наедря.
 
И на страсти, се отдадеее -
педераст стана.
И в г++а му с кол да бръкнеш -
Все си е това....




Момиче

(Д) Колко ти струва да раз-(Ф)-плачеш момиче,
ос-(Д)-обено ако не (Ф) си го обичал,
(Д) колко ти струва би-(Ф)-лета за нощния (С) влак. (Ф)
Нищо не струва, а то си отива,
солените сълзи във земята попиват,
и няма да върне то поглед назад

(Д) Нищо не струва, а то си отива,
со- (Ф) -лените сълзи във зе- (Д) -мята попиват,
и няма да върне (Ф) то поглед на- (С) -зад (Ф)

Колко ти струва да разкрачиш момиче,
особено ако не си го събличал,
колко ти струва да праснеш момиче отзад.
Нищо не струва, ако се съблича, |
солената течност във земята потича, | (2)
и няма да върне то поглед назад |




Хасково, затвора,

на креминалните у двора

Там сме се събрали:

сигани, турци, арменци.

 

Припев:

И с малки чукчета (чук-чук)

ние чукаме чакълчета (прас- прас)

и с кирки лостове

поправяме мостове.

 

Всичкото въшка по твойта риза

аз ше го чукам с този налъм.

Ти ше ми лъскаш лачени обувки,

аз ше ти фъргам едър мангиз.

 

Пр.:

 

Фасове, фасове

недей ги фърга по земята,

дай ми ги аркадаш,

стори ги мене бирхаир.

 

ПР.

 

Ай Боже, Боже мой,

направи поне веднъж,

да вали, да вали

"златна Арда" вместо дъжд.

 

ПР.

 


            РАКИЙЧИЦЕ

 

[Am]В казан си се пекла

по тръбичка текла

[Dm]ракийчи[Am]це -

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.

 

[Am]Ти носиш упование

и главозамаяние

[Dm]ракийчи[Am]це -

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.

 

[Am]И главозамаяние

и кракопреплитание

[Dm]ракийчи[Am]це -

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.

 

[Am]И кракопреплитание

и във зида удрание

[Dm]ракийчи[Am]це -

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.

 

[Am]И във зида удрание

в милицио вкарвание

[Dm]ракийчи[Am]це -

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.

 

[Am]В милицио вкарвание

на мене отбивание

[Dm]ракийчи[Am]це -

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.

 

[Am]На мене отбивание

от тебе отказвание

[Dm]ракийчи[Am]це - (няма да пия повече)

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.

 

[Am]От тебе откзавание

към тебе привикване

[Dm]ракийчи[Am]це -

[Dm]светая мъче[E]ничи[Am]це, Али[Dm]лу[E]уу[Am]уя.





 

Мамина Радка


Припев:

-Мамина Радка на мама,
кой ми те мама излъга,
кой ти го мама на... (фют)
Ич дума да не сатва,
дума да не излиза,
между нас да си остане:

- Първата вечер как беше!?  l
- Много ме мамо болеше.     l(2)

Припев...

- Втората вечер как беше!?    l
- Само малко кръв течеше     l(2)

Припев...

- Третата вечер как беше    l
- Кат по релси вървеше       l(2)

Припев...

- Четрвъртата вечер как беше     l
- Като в кюнец хлопаше               l(2)

Припев...

- Тия тежки домати,
кой ти ги мамо разклати!?
Тая риба без кости,
как я лапна през пости!?

Припев...

- Краставица трушия,
как я лапна во шия!?
Бяло пате с две гуши,
кой ти го мама намуши!?

Припев...

 

 

 

Кой бъзика баба ми по пъпа
,
а дядо ми по рунтавия саксофон?  
 
Ай сиктир, ай сиктир
а дядо ми по (рунтавия) саксофон   (2)
 
Перачка стара беше баба,
а дядо беше стар галфон.
Перачка стара си остана баба,
а дядо си остана стар галфон.
 
Ай сиктир, ай сиктир
а дядо си остана стар глафон    (2)
 
Кой разрява гроба на баща ми
и костите му хвърля като смет,
канал ли някакъв ще прокопава
за някакъв си тузовски кенеф!?
 
Ай сиктир, ай сиктир,
за някакъв си тузовски кенеф   (2)
 
Баща ми беше борческа натура,
не ще прости им никога това,
духът му ще витае и горко ще ридае
и няма да им дава да серат!
 
Ай сиктир, ай сиктир
и няма да им дава да серат   (2)
 
Тогава те ще видят що е запек
и с клечки ще си бъркат във гъзъ,
гъзът им ще напъпи и ужас ще настъпи,
тогава всички трябва да умрът!
 
Ай сиктир, ай сиктир,
тогава всички трябва да умрът   (2)
(ще умрът (-на повторението)



 

Калугер ме гони


През гора вървели, дъщеря и майка.

Нещо кършат, друго бършат, тихо си говорят. (2пъти)

 

ПР: Гъз, гъз, рунтав гъз. Тясна (фют)ка, (фют) чевръст (2)

 

-Калугер ме гони, мале, калугер ме стига!

Мойте бели краци, мале, сака да надига! (2)

 

ПР:

 

Дали да му легна, мале, или да му бегна,

че какват съм луда- щура, ще му счупя (фют)яя (2)

 

ПР:

 

-Ой те тебе, мила моя, мамина гугутка,

остави го да начеше старата ми (фют)кааа (2)

 

ПР:

 

Шес години, девет деня как не съм е(фют)на,

половата ми система паяжина хвана (2)

 

ПР:

 

 

(още куплети..... помощ)