За „Халтура 2000 ЕООД” моята нереализирана мечта

15 май 2009, 01:29 Публикувано в BgLOG | 12 коментара , 486 прочита

От доста време насам обсъждам със себе си една идея. Тъй като не съм вече първа младост (по запознатите знаят че съм четвърта) и кокалите щракат и пукат, кръста от време на време боли, държа на пиене като спукана кана, хрущялите на ставите ми са вече износени и т н. си викам стига вече с тва строителство бре. Да не съм някакъв юноша бледен, що не мога да си намеря и аз работа на бюро, от понеделник до петък, от девет до пет, със истински почивни дни и с нормален мек стол от който мога да стана когато си поискам, и с тоалетна до която мога да отида когато си поискам!? Айде ще преживея и без красива млада секретарка, другите благини ми стигат. Стига вече с тва висене по блоковете като сопол от хремав нос.

     Добре де но веднага идат и отрезвителните въпроси, мръсниците му ниедни. Всъщност аз какво мога, мога да вися и да мажа, това ясно, мога да не вися и да мажа и това ясно, но все са процеси свързани с преобличане... Нямам висше образование, пък и да имах бог знае какъв келепир не виждам , осемдесет процента от общаците ми през годините са били висшисти. Учиш пет години та да бъркаш „вар” на Сечко (че аз и сам мога да си бъркам, спестявайки си пет години мъки ) Друго, друго какво мога, хъм да видим, тъй като имам „борческа” структура мога да си обръсна косата нула номер и да ходя кибик в някоя банка или офис, синя униформа, обръснат до синьо... неее нещо не ми се нрави. Друго, друго, мога да стана технически на някой обект, ама това Пак е строителство а и нямам висше  мамака му. Мога пак да се пробвам да стана декоратор към някоя телевизия (най любимата ми професия) и да умирам от глад с 320 лв, неее и това съм го минал.

Мога..... ами май нищо не мога.

     И тук, като гръм от ясно небе ме озари идеята за Халтура 2000!  Нали мога да пиша криво ляво, някои казват че даже добре. Що не си направя аз една литературна, халтурна агенция!? Да я впрегна тази моя муза, нещо полезно да свърши, вместо само да ме буди по нощите и да ме залива с неразрешими главоблъсканици. Пълно е с богати безделници без капка мозък,  тузарите, градските дупета от своя страна привличат празноглави, но красиви дами , които се интересуват от парите им и от жизнения статус но и на най- празноглавата и влюбена в парите блондинка с чалгарски уклони ( наричана за краткост кифла) и се приисква капка романтика , жест на внимание, несвързан с пари коли и скъпи подаръци. Романтика, ей! Баровеца се хваща , защото си е прост, както майка го е родила. Едва е научил буквите но има мазоли по ръцете от честа употреба на бухалка. Отваря вестника и неграмотно сричайки какво прочита „фирма Халтура 2000 предлага оди и балади за любимата, работим и по снимка и по грамотно описание, преференциални цени за постоянни клиенти! Предлагаме също така написването на пиеси, в трето действие на които нежелан от вас човек (например тъща, съсед- баща, и т.н.) може да бъде убит по особено жесток начин! Ако в първо действие доставите пушка на сцената то в трето действие тя ще гръмне, обещаваме ви. Дайте на вашите любими хора глътката нежност за която са мечтали”  

Ииии нека халтурата започне сега

     Влиза мастивоподобен чичка на видима възраст около43. Ланци, черни очила, всичко както си трябва , за да си е видът му съвсем мутренски и ми вика :

-Абе, поетче, колко ше ми струва на моята кифла едно стихотворенийце

-Добър ден господине- му викам аз- ами зависи какво искате, тристишие с рими- 160 лв, без рими 120.

- Бе много ви скъпи римите бре!?

-Ами ако можете сам да си ги пишете, ще ви излезе безплатно господине- му се подсмихвам ехидно аз. Той ме гледа тъпо известно време , и ми казва :

-Шъ взема едно без рими, с панделка, за сряда да е готова! – разгъва щипката с балата пари и ми плаща от най омачканите и дребни банкноти в тестето. Тръгва да излиза, но го спирам :

-Чакайте а снимка на любимата ви няма ли да ми оставите, как да творя така по памет! И някои технически подробности ми трябват също, къде сте се запознали, каква е техническата и роля в живота ви (любовница, съпруга, незаконна дъщеря) какви цветя обича, какви са любимите и занимания....

- А телефона и не искаш ли да ти дам- прекъсва ме мутрата ядно, хвърля една снимка на бюрото ми и излиза.

 От снимката ме гледа онова което на технически жаргон наричаме „натокана чалгарка” минижуп, лачено коланче, голям бюст зад скромна фланелка, усмивка тип „зеле” и пясъчно руса коса, очи светлокафяви и кухи, като жълъди запъртъци. Леко ти творчество, поете!   Защо не умрях над листите за бай Марко или като ми се скъса  едното въже защо не се скъса и другото..... Но който си е дал музата под наем.... сам пада в нея.

 

„Тъй шепот тий ромолний ме побърква.

жадувам да вплета ръце в косите тий....”

 

няма да е по Пейовски, та тя е мутреса за бога!

 

„Когато срещнах те сърцето ми подскочи

започна в мене нещо диво да клокочи....”

 

 

Хъм, да ама не си е платил за рими този (четирибуквие) стиснат.

 

Ох, ще взема да го оставя за четвъртък, а в сряда най после ще ида на клуб, като ударя няколко рома таквиз шеметни оди за мутреси и халтури за перушани ще сътворя че ще си ги ползвам година след това.

 

Пък току виж и аз като моят „кумир” професора Вучкова, някой ден ще си имам собствено телевизионно шоу, където ще ми се обаждат разни хорица и аз ще им плясвам едни стиха на прима виста.

 

Еххх мечтииииииии

 

А сега трябва да стана да си закърпя гащеризона че  утре работа ме чака.