Пих жива вода... (Thank you, George Michael!)

Слушам Boyzone - Words - единствената песен, която разнообрази Джордж. Откакто се прибрах, слушам само него. От срядата, всъщност. Във вторник не бях готова. И сега ме дразни. Дразни ме всичко, което е студиен запис. След торнадото Джордж искам да преживявам музиката по концерти, а не да я слушам как се чупи по ъглите на четирите стени в стаята...
Та да се върна на песента - споменах я, защото каквото и да кажа за концерта, it's only words... Харесват ви снимките?



И сте впечатлени от клипчетата? BULLSHIT! Всичко това е празно без Джордж. Той е вечното движение, затворено в човешко тяло. Танцува с всяка клетка и пуска ток само като го гледаш - усещаш, че те вмъква във веригата- хоп, подскача лявата вежда, устните се разтеглят в усмивка, колената треперят, ръцете се вдигат сами във въздуха, искаш да литнеш към сцената и да му виснеш на врата, да изкрещиш колко е велик и да се строполиш на колене пред него - както се пада пред божество. Искаш само да си близо. Още по-близо. Не ни питайте хубав ли е, добре ли пее - не знаем. Не го гледахме, не го слушахме - пиехме го. Аз лично усещах, че същността ми изтича някъде в миризливата тиня и остава само една обвивка, която разтваря пори към Джордж. Исках целия да го отнеса със себе си.
Шоуто беше космическо. Той е перфекционист, убедих се в това.



Усещането беше една голяма прегръдка. Просто пищиш, скачаш, изпяваш си душата нота след нота и търсиш човека до себе си, търсиш ръка, за да предадеш Джордж нататък, да затвориш веригата, за да не се изгуби нито капка от насладата, която те е завладяла.
Не е само това. Забравям много неща. И тези не излязоха така, както ги исках, но ви предупредих още в началото - it's only words...



Всъщност сега изтръпвам... спомням си един детайл. Мисля, че беше на Jesus to a Child. Отдясно прегръщам Ева, отляво са ми Румен, Ник и Иво и искам и тях да ги прегърна, но понеже няма как, им събирам ръцете и така ставаме едно четиримата. Беше красиво...


Р.S. Бях в Circle of Faith. Затова емоциите ми са от контакта с Джордж, а не като хроника на събитието. Гледах го в очите...