Синият цвят - 2

19 септември 2006, 10:00 Публикувано в Сапунени мехури | 1 коментара , 814 прочита
Категории: Небивалици, Приказки, Вълшебства, Настроения на душата, Литература, Култура и изкуство, Забавление, Приятели
Ключови думи: син, цвят
(Това закъсняло продължение се посвещава на половин-годишнината на Сапунените Мехури)

.......
-         Помощ, помощ! – някакъв слаб гласец привлече сензорите на Синия цвят
Той направи всичко възможно да се огледа и откри, че алтернативата е измамна и все пак има стени. На една от тях бе залепнала дъвка.

-         Помощ! – викаше дъвката

Синият цвят веднага я облада. Не беше трудно, защото дъвката бе отдавна използвана и нямаше вече ни цвят, ни мирис.

-         Защо крещиш?

-         Изследват ме! – каза изтощено дъвката.

-         Хм, - каза неодобрително Синият цвят и за всеки случай се измъкна от дъвката – И какво толкова ти изследват?

-         Популярността.

-         Боли ли? – леко уплашен попита Синият цвят

-         Неее! – изкрещя дъвката – Но е скучно! Скучно, скучно, скучноооо! Всичко тук е скучно!

“Вярно.”, помисли си Синият цвят, “Няма много забавления наоколо, но пък въздухът е така свеж! Чувствам се така ободрен, така силен. Дали да не помогна на тази глупава дъвка?”. Той реши да я огледа хубаво за да намери начин да я изтръгне, но с изненада установи, че тя се бе смалила значително. Странно как, пък стените на алтернативата му бяха станали много близки.

-         Какво става, - попита той дъвката – защо се сви така?

-         Не съм се свила, глупако! – кресливият глас на дъвката се чуваше едвам-едвам – Ти си се издул като балон.

-         Така ли? – Синият цвят се огледа с неприязън. Той винаги се бе гордял с вродената си елегантност. После изпадна в паника – Помощ! – закрещя той – Имам страх от затворени пространства! Помощ! Страдам от клаустрофобия!

-         Стига си викал! – един сив нюанс се появи с един голям ченгел. Прихвана Синия цвят и започна да го тегли нанякъде.

Синият цвят бе неспособен да се съпротивлява. Припадна.

.....

Синият цвят седеше в една килия с надпис “Отвлечен”. Вече бе престанал да брои секундите. Тук доброто беше вечно.

Беше му неописуемо скучно. Непрекъснато му пращаха диференциални уравнения, които бяха неописуемо грозни. Тикаха му ги в килията и с интерес наблюдаваха, как ще се съеши с тях, но нищо не излизаше. Пращаха му ги на цели системи, накичени с най-различни параметри, но от това те не ставаха по-хубави, дори напротив.

-         Абе, ти да не си индиферентен? - беше го запитал надзираващия интелект – едно също така изключително грозно същество.

-         Индиферентен ли? – обиди се Синият цвят – Вие ми пратете една рапсодия, пък питайте - индиферентен ли съм!

Интелектът потръпна от отвращение при споменаване на думата “рапсодия”.

-         Тук ще забравиш за рапсодиите. Трябва да се сприятелиш с някое уравнение.

-         Че как да се сприятеля? Абсурд! Много са прости!

-         Проста е м... – интелектът едвам удуши нападналата го страст. Той лично композираше уравненията – Добре! Ще пробваме нещо друго.

Синият цвят беше забелязал странна промяна в себе с напоследък. Ту му се привиждаха зюмбюли, ту му се приискваше малко джаз. Преди не бе забелязал такива влечения в себе си. Дали не го беше налегнала критическата?

След уравненията заприиждаха разни куци идеи. Твърде ясно се виждаха шевовете по тях, твърде неузрели изглеждаха и на моменти направо се държаха като луди. Въпреки безобразното им кълчене, Синият цвят не усети ни най-малко влечение към тях. Напротив – още повече се затвори в себе си и се отдаде на вътрешните си борби, които бушуваха с все по-нарастваща сила. Ту му се искаше вода, ту подреждаше мислите си в мерена реч. Непрекъснато го преследваха платове, теменужки и канарчета. Бе изпаднал в абсолютна апатия. Искаше му се нещо живо, а всеки ден му пращаха умрели още при раждането си идеи.

От кошмара го спаси един експеримент, който замести провалилия се интелект. Той започна да му праща много по-разнообразни създания, но все още доста скучновати и написани главно на C++. Пак нищо не се получаваше, освен, че Синият цвят закопня да си поприказва с някой Цинобър и с носталгия започна да си спомня карфиоло-подобните дървета, които рисуваше художникът. Започна да си спомня и разни други работи, като например как беше ял бой от някаква червена агитка, макар и представа да си нямаше къде и кога се е случило това, защото си спомняше, че не обича футбола.

Експериментът не се предаваше и започна да го засипва с най-разнообразни фрактали, но макар това да бе все пак някакъв напредък, Синият цвят продължаваше да се чувства сконфузен, и продължи да се отнася с недоверие към всички неща, които му пробутваха.

В крайна сметка експериментът изпадна в дълбока депресия и една сутрин (макар тук постоянно да бе сутрин) се появи в килията на Синия цвят с бутилка отлежали блянове, реколта 1930 и няколко нови вица за мезе. Този му отчаян ход донякъде успя да разчупи леда.

....

Междувременно, странните явления в обществения живот не спираха. Ето какво пишеха вестниците по първите си страници:

“Огромни количества от странна стока бяха открити вчера в почти всички хранителни магазини.”

“Ароматни кубчета и лентички със сладък вкус тормозят стомасите на нашите деца”.

 “Диетолози констатират, че на практика тези сладкиши никога не могат да бъдат сдъвкани в достатъчна степен за да бъдат погълнати безопасно в стомаха. Съветват да се изплюват веднага след изсмукване на захарното им съдържание.”

“Появява се проблем с остатъците от така наречените – дъвки”

“Министерство на здравеопазването разпореди незабавно затваряне на всички фабрики, произвеждащи гумените бонбони”.

Ето какво казва доктор Фауст от Масачузетския институт. “Всъщност, нищо неестествено няма в появата на този вид сладкиши. Те не са изникнали за една нощ. Промяната, е в самите нас. Ние просто отказваме да осъзнаем тяхното предназначение. За нас този продукт е станал безсмислен.”

А на задните страници се мъдреха други заглавия

“Още един цвят изчезна от видимия спектър.”

“Бордото започна да се възприема като неаполитанско жълто. Доктор Фауст от Масачузетския институт вижда в това ново потвърждение на теорията си”

.........

Експериментът вече плетеше език:

-         Виждаш ли, приятелю  - говореше той на Синия цвят – В тази работа са вложени много пари. Ти така или иначе ще бъдеш формулизиран. По-добре се предай доброволно. Вярвай ми, след мен ще дойде друг, и кой знае през каква матрица ще те прекара...

И експериментът си взе един по-дълъг виц и дълго го преглъща. Синият цвят не замезваше. Вицовете му изглеждаха доста тъпи.

Синият цвят реши да се включи в разговора.

-         Тук защо няма други цветове? – запита той и отпи малко блян

-          Ами няма – отвърна експеримента, все още хихикайки се на погълнатия виц – Премахнали са ги преди много време. Смятали ги за излишни. Останали само сивите нюанси. Светло-тъмно – това е!
-         И сега за какво са ви цветове?
-         Заради про-ро-чес-тво-то. – произнесе многозначително експеримента и хлъцна.
-         Пророчество? – не повярва на чутото Синия цвят
-         Какво се чудиш? – каза кисело експериментът – Дори в идеално формулиран свят като нашия не можем да избегнем случайните елементи. В крайна сметка, винаги опираме до гледане на карти и хвърляне на боб.
На Синия цвят му стана интересно. Почувства известно затопляне и развеселяване.

-         И какво е това пророчество?

-         Това е тайна – тихо каза експериментът – Само Общата Теория я знае. Но от нас се иска да внесем цвят в системата.
-         И защо точно мен?
-         Не е казано какъв точно... – експериментът като че ли започна да става сънлив - Ти беше по-лесен за улавяне.
-         Лесен? – Синият цвят като че ли се обиди
-         Ами, - експериментът се прозина няколко пъти – просто се мотаеше в неутралното пространство и попадна в един от нашите капани. Чрез тебе изтеглихме и останалите сини цветове.
-         И те къде са сега? – с надежда попита Синият цвят
-         Хм, - експериментът се разсъни, впечатлен от наивността на Синия цвят – В тебе са, къде да са.
-         Изтеглили сте всичкото синьо от хората?
-         Ммм-да!
-         И какво е небето в момента?
-         Жълто. Неаполитанско жълто.
-         Господи! Какво сте направили? Ами ако не ви свърша работа? Ако сте сгрешили?
-         Ще изтеглим друг цвят. – пророчеството говореше все по-вяло – Днес се е хванало едно Бордо.
-         И докога ще теглите?
-         Докато някой цвят пасне. Няма значение какъв ще е. Стига да не е....
Експериментът заспа.

...... То бе континуед .....