Избор

25 януари 2007, 11:51 Публикувано в BgLOG | 6 коментара , 870 прочита
Категории: Нещата от живота, Литература, Любов
Той върна паспорта й.

- Човек не може да те познае...

- Е, с този бретон...

Все пак и двамата знаеха, че той вече е видял кога е родена.

Беше с 12 години по-голяма от него.

Спяха заедно от около половин година. Тайно, страстно... Любеха се в храстите, по пейките, във виенското колело... Все в тъмното.

Понякога ходеха в нейния апартамент. Онзи - празният, необитаемият. Там пак вършеха всичко на тъмно. Тя не искаше съседите да я усетят. Особено домоуправителят.

"Хм, знаеш ли, че може да съм ти майка?", каза тя няколко седмици по-късно, една нощ, докато лежаха на дюшека, проснат направо на пода в тъмния апартамент. "Ееее, де...".

Той се опита да спрат секса. Не от угризения. Искаше да рисува, а тя обземаше всичкото му свободно време и мислите му. Издържа два дена. Не се получи - пак продължиха…

Тайната им бе споделена от няколко души. Те бяха близки приятели и можеше да им се има доверие.

Идилията се пропука, когато приятелите им ги поканиха за кумове.

Първо ходиха да се кръстят. Тримата не бяха кръстени и тя им стана кръстница. Това родителите му го преглътнаха.

После той си купи онова сако.

Нямаше никакъв вкус – приличаше на стюард с него. Майка му си наложи мнението и отидоха да го сменят. Това, което купиха бе наистина добро. В последствие той се чудеше, как майка му бе намерила сили да се примири с този резил... Можеше спокойно да го остави да отиде на сватбата в този идиотски вид.

Играта загрубя още. Майка му се беше уплашила, че той ще се ожени за нея. За зла беда се откри, че някога е била колежка с баща й. Подслушваше разговорите им по телефона, разни хора ги бяха виждали хванати за ръка... Той отричаше всичко с все по-нарастващо ожесточение.

Веднъж, в киното, тя бе хванала ръката му, но при внезапното светване на лампите, той инстинктивно я издърпа. Малко след това се състоя онзи разговор.

На нея вече и се бе събрало много – баща й беше починал наскоро, беше се захванала със собствен бизнес в тези трудни първи години на пълен хаос. Имаше двама сина на главата, имаше истерична майка. Той витаеше в облаците.

- Имам нужда всеки ден да те виждам...

- Можем да се виждаме в твоя апартамент. – предложи той.

- А защо не при майка ти?

Тя плака, той повтаряше едно и също, тя искаше да говори с майка му, той се чудеше къде е проблемът...

Спряха да правят секс. Тя започна да го отбягва.

Той не искаше да спрат да се виждат. Разговорите с нея винаги му доставяха удоволствие. Тя беше чела много, беше интелигентна. Беше му добър опонент в споровете на всякакви теми. Но вече не му даваше да я докосва.

После се появи Емил.

Според него тя просто си сменяше играчката. Каза й го. Тя отрече отношенията им да са плътски.

На него му беше все тая. Той я ревнуваше от всичко.

Започна да мисли за самоубийство. Всеки следобед пробягваше шест-седем километра в най-голямата жега, навлечен с дебел анцуг, но при всичките си усилия се връщаше най-късно след половин час и все едно не бе бягал.

Ревността продължаваше да го яде.

При едно такова бягане ги видя – нея и Емил. Като се върна, как не скочи от балкона и до сега му беше чудно! От третия етаж щеше само да се нарани.

Е, тогава за първи път му дойде малко ум в главата.

Държеше се като малко разглезено дете.

Реши да се вземе в ръце.

Погна една колежка. Безнадеждна работа, но него това не го интересуваше. Държеше се с момичето сякаш беше девствен. Правеше му удоволствие да открива колко е умна тя, колко е духовита, колко е забавна...

Още го бодваше сърцето когато виждаше нея и Емил. Двамата, с този рокерски вид, крачещи нанякъде под дърветата с наведените си глави и дългите си коси... Беше готов да я убие в такива моменти! Емил да убие или себе си да убие - все едно кого от тримата! Животът нямаше никакъв смисъл за него.

Можеше ли една жена да го обсеби до такава степен?



Минаха години.

Той се ожени, имаше син, синът му скоро щеше да попадне в онази възраст, в която имаше опасност да го прелъсти някоя по-възрастна жена, някоя като нея. Той трябваше да го опази от това.

Всичко между тях отдавна бе приключило. Той бе опознал и другата й страна, и тази страна го бе отблъснала. Тя не беше богиня.

Тя беше способна на измама. Беше измамила него, беше измамила приятелката му, беше измамила приятеля му... Беше станала шеф на организация, която мамеше хората... Какво толкова?

Виждаше я всеки ден, защото работеха в една сграда.

Вече и бе простил всичко. Поздравяваше я преднамерено ведро и кратко. Сякаш между тях никога нищо не бе имало. Съжаляваше я.



Понякога, все пак, той си спомняше онази целувка – първата му целувка като мъж. Тя не можеше да бъде изличена от сърцето му. Всеки път споменът за тази целувка довеждаше спомените за топлата майска нощ, за потното й тяло, за мириса на косата й...

И споменът за фаталния му пропуск.

Ако тази нощ бе избрал да тръгне с Мария, вместо с нея, да се присъедини към онова глупаво нощно къпане в Янтра, нямаше ли те, двамата с Мария да се оженят десет години по-рано? Нямаше ли синът им да е негов, а не от първия й мъж, нямаше ли да си спестят десет години лутане в безнадеждни любови?

Трудно му беше да прецени, какво би избрал, ако някой върнеше времето назад. Може би щеше да тръгне след Мария, а може би...

Във всеки случай, ако този някой го бе попитал, как поне би искал да промени настоящето му, той с чисто сърце би отговорил – "Никак!"