Размисли върху един предколеден вестникарски купон

(чудех се кога ли ще ми се случи нещо, достойно да се превърне в първото ми блог-съобщение... Не напразно съм изчаквала момента :))Етоооо, мина вторият най-разчувстващ и очарователен купон в живота ми. Чак ми е малко тъжно *жална усмивчица*. Първото подобно парти бе миналата година, на 19 декември, пак по случай Коледа и пак с колегите. Винаги сме казвали, че редакцията на "Бряг" е наше второ семейство, но аз, вземайки предвид това, че съм там по пътеките на програма "Шуробаджанащина и семейни работи" (да, признавам си го! :)), с ръка на сърцето мога да изкрещя: ВИЕ СТЕ МОЕТО СЕМЕЙСТВОООО!Няма нищо по-приятно от това да правиш вестници. А може би и след раждането и отглеждането на деца, медицината и обезвреждането на бомби, няма и нищо по-отговорно от това да снабдяваш хората с информация. Една новинка окаже ли се грешна или не съвсем точна, на другия ден си засипан с обаждания от разярени, възмутени, огорчени и прочее граждани (спомням си оня път, когато бяхме забравили да сменим датата на първа страница - тогава една читателка каза, че "вестникът е сбъркан"). Наистина много ядове сме брали, особено напоследък, когато пресгрупата внушително се разрастна. И сълзи са се лели - къде заради работата, къде заради лични, мутирали до общоредакционни проблеми. И на оперативки сме се червили, всеки от нас поне по веднъж е заявявал, че напуска, повечето са си тръгвали и са се връщали, някои дори по два пъти. Но в крайна сметка сме щастливи заедно, една голяма дандания сме и това е, което направи вчерашно-днешния купон толкова велик.Отидох с нежелание, да. В началото ми се плачеше... Но как да устоиш на сантиментите :). Още, още ми се танцува и ми се пие вино. Още малко поне искам да им се порадвам на "идиотите".Кълна сееееееееникога да не забравям тееееб,с коготоооовсеки ден кафето си делииим.Кълна сееее,ако във броя зейне дупка в късен чаааас,да я напиша аз, и в лош за мене чаааас,да я напиша аз!Кълна сеееееееепланьорки никога да не пропусками грешки никога да не допускам...Кълна се - и в "Бряг", и във "Посоки",да пиша дописки, без да мърмооооря!Заклех се!:))