ЗАБРАНАТА НА ПРОТЕСТИТЕ Е ЛОГИЧЕСКИ АБСУРД

Бях писал вече по темата за протеста и правото на протест против протеста, където в прав текст бе заявено:

 „Правото на протест е неотменимо човешко право”

С това смятах, че аксиоматиката на свободното общество е официално заявена и твърдо установена. Оказа се, че от правителството на Р. България, оглавявано от Сер Гей Стани Шев, са изготвили закон, който забранява протестите пред парламент, президентство и други важни сгради, вкл и протестите на пътища (тъй като се атакува функционирането на системата чрез инфраструктурата и).
Целта на закона е да се отмени неотменимото човешко право на протест. Този очевиден абсурд е роден от ума на болни хора с тежки психически увреждания, които необяснимо как са управляващи в тази страна. Нека вземем предвид Theorema egregium на политиката:

 

T. Theorema egregium. Управляващите на една страна във всеки един момент от управлението си са най – малко лудите хора в нея.

 

Док. Лудите хора са зависими от останалите, най – малко лудите са най – малко зависими, а най – малко зависимите влияят най – много на всички други, поради което могат да се издигнат до всяка една позиция, която си пожелаят.

 

Оттук логично следва, че ако управниците ни са с тежко психическо заболяване, то всички останали са с още по – тежки отклонения. За да не бъда атакуван в безпочвеност на твърденията, ще обясня отново, защо протестът е неотменимо човешко право и чисто теоретично не подлежи на никакви санкции:

 

Пример:
Да предположим, че искате да забраните по принцип протестите. Как ще забраните обаче протеста против тази забрана? А протеста против следващата? Както виждате, получава се безкрайно индуциране на забрани на протести с нулев резултат.

 

Причината:
Протестът е форма на изява на свободната воля, а тя не може да бъде забранена, защото предшества законите и е фундаментална – от нея се извеждат всички закони. Никой не може да спре със закони нещо, което ги дефинира. Протестът е извън всякакви закони, защото той дава път на волята на хората за тяхната промяна, тъй като законите се правят ОТ хората и ЗА хората. Протестът не може да бъде спрян или ограничен, защото той е реакция на спиранията и ограниченията – те го пораждат!

 

Извод:
Законът против протестите е насилствено продължение на идеята за протест против протеста. Очаква се в скоро време, закон, който да обяви законността за незаконна идея и да отмени разума като императив. Тази тежка психическа криза може да премине в маниакални буйства из цяла България

 

Заключение:
Закон против протестите е само една от многото манифестации на абсурда, който управлява у нас. Той е само симптом, а както се знае симптоматичното лечение е несигурно и непълно. Неговата отмяна не е достатъчна  - налага са масова психотерапия на населението в България, като управляващото  мнозинство трябва да е с предимство...