АЕЦ Идеали

кой смее да погледне
на итонга,
немее до последно
а ла конга,
звездите гаснат...
изведнъж,
бетонът свети
- не го дръж!

Отново вдъхновено от Радостин Росенов Идеалов:

 

"

Реших да напиша поема за итонга.... Ще звучи горе долу така - "Итонг.... Итонг.... Итонг...." Блаа,отказвам се. Поема за целувките под дъжда е далеч по-вдъхновяваща.... Грубата, пълна с въздушни балончета като бял шоколад ЕлЗет, газобетонена действителност така и така я гледам в момента....

"