Най-добрият човек, когото познавам?

Мислех си днес по въпроса и не успях да стигна до нищо съществено. Познавам хора, които според мен са добри и мили, но в интерес на истината не споделям с тях достатъчно дълго време, за да знам дали са такива по принцип. Струва ми се, че все по-рядко правим добрини и все по-често проявяваме нетърпимост към околните. Може ли изобщо в наши дни някой да е добър, въпреки всичко. Да се усмихва истински, да вярва в доброто и справедливостта. Дали някой е в състояние да "отключва" добрата страна на хората, да го прави постоянно и каква е тайната на успеха? Познавате ли такива хора? Ако поговорката "каквото повикало, такова се обадило" е вярна, то би трябвало на добрите хора да отвръщат с добро, а моите наблюдения като че ли говорят друго... Добротата по-скоро се приема с недоверие или присмех. 
Поводът за тези размишления е заглавието на поредния български филм, който днес се продаваше с един ежедневник и едно добро дело на един почти непознат за мен човек /ще разказвам някой ден/ :)

P.S. Съжалявам за повторенията. Причините са 2 - харесва ми думата "добро" и не се сетих за подходящ синоним :)
Ако някой е гледал филма - моля да сподели впечатления.