Есенни стихотворения

Вятър люшка клони
люш,люш,люш
и листенца рони
люш,люш,люш.

Падайте листенца,
хоп,хоп,хоп
ще шумим с краченца
хоп,хоп,хоп.

Круши

Ах, вий крушки сладки зрели,
на високо сте се сврели,
и на пръсти да се вдигна
пак не мога да ги стигна.

Я се клонки наведете,
та да ви откъсна двете,
първата ще хрусна сладко,
втората ще дам на батко!

ШАРКИ В ПАРКА

Колко щедро и красиво
есента нашари парка,
върху дънерите сиви
грейна шарка подир шарка.

Само малката елхичка
се оглежда натъжена -
падна й се пак боичка
от зелена пò зелена!

КРУШКЕ-ДРУЖКЕ

- Крушке-дружке, слез по-надолу!
- Защо?
- Да те погаля по жълтата бузка!
- Не можеш да ме излъжеш:
аз съм крушка-хитрушка.
- Кой знае дали си хитрушка,
но май че си киселушка.
Стой си по-добре горе
в листата зелени,
а като станеш
крушка-медушка,
вятърът ще те събори
при мене!

Обичам есента
Асен Босев

На света, на света
най-обичам есента.
Тя ни кани с плодове
тя на гроздобер зове.
Чак до дните й последни
капят, капят круши медни.
Тя за нас в листата тули
зрели ябълки и дюли,
праскови и сини сливи
златни царевици в ниви …
В пъстротата, в пъстротата
хубавее есента
на софрата й богата
сочни плодове ядем
и растем, растем …

С плодовете й обилни
ставаме юнаци силни!



ВЕСЕЛА ЕСЕН
Дора Габе

Как да не се радвам,
че вече е есен,
как да не я срещам
весело, със песен.

Всички я одумват
и я мразят всички
и от нея бягат
прелетните птички.

Само наште врани
и врабците сиви,
те стоят, не бягат
и не са страхливи.

Стъпваме по меки
листи във гората,
а пък тя е цяла
алена и златна.

А във къщи дюли,
ябълки с кошове,
сладко, мармалади,
за зимъс готови.

Да ядем наздраве
и да ни е сладко,
да е жива мама,
да са живи с татко!