Авраам - Патриархът на днешния Запад

Когато говорим за Авраам, не бива да забравяме три основни неща:

1. Той е първият, с когото Бог сключва завет и се счита за Баща на юдейския народ (юдео-християнска доктрина).

2. От неговия син Исмаил (Измаил) произхождат арабите,  а също така Ибрахим (Авраам) е първият мюсюлманин (ислямска теза).

3. Авраам е този, който първи принася в жертва дар на Бог (Според Светите писания Бог е поискал от него да принесе в жертва собствения си син Исак, за да покаже своята преданост към Бог. )

Принасянето на жертва на Боговете е повеля, използвана много преди появата на монотеистичните религии. Жертвоприношението е акт, с който се прави опит да се омилостивят стихиите (праобразите на боговете), духовете (предците на боговете) и Боговете.

Жертвата в името на Бог заема централно място в авраамическите религии (юдаизъм, християнство и ислям).

Изначалната жертва, заложена в самите Десет Божии заповеди (Виж Второзаконие 5:12-13), изисква от юдеите да пазят светостта на Шабата, както Господ Бог е наредил. По-късно християнството ще възприеме Неделята (някои деноминации ще изберат Съботата),  като ден за жертва.  Неслучайно използвам „ден за жертва“.  Ислямът изисква „Петък“ -а да бъде посветен на Аллах.

Господ на Авраам, изисква от него непрекъснато доказване на Вярата в него, от теста с Исак, преминавайки се през жертването на 1/7 от времето ни единствено в полза на Бога на Авраам.  Жертвоприношенията по времето на Първия и Втория храм са толкова важни, че ако нямаш пари за да купиш жертвено агне (което трябва да е на 8 дни, мъжко без дефекти) или гълъб,  законът изисква от теб да отидеш и да работиш за да изкараш тези пари. Или да продадеш нещо свое.

По-късно в християнската философия дълбоко ще залегне тезата за Жертвания Син Божи, като по този начин Бог показва границите на жертването като акт. От друга страна принесеният „идеал“ (Теза на Айн Ранд, съгласно която теза Идеалът Христос бива пренесен в жертва на неидеалът Грешните хора.) възкръсва и по този начин освобождава от вина евангелистите, защото не можем да оставим без надежда Човечеството, то трябва да има вяра в нещо, да може да се уповава.

Ще забележите на по-късен етап, че ортодоксалните евангелия развиват дълбоко фирософията на жертвата. „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“, „Ако те ударят по едната буза, дай и другата“

Ролята на жертвата в Ислямската доктрина се свързва със зекятът и Курбан байрам. Докато Зекятът е жертвата за бедните, то Курбан Байрамът е отбелязването на принесената жертва на Ибрахим. Забележете, мюсюлманите не празнуват рождени дни, или например смъртта на Пророка Мохамед (С.А.У.С), за сметка на това те отбелязват деня, в който Първият мюсюлманин (според тяхната догма) се е преклонил пред Аллаху Теаля и е признал Негово върховенство.

Жертвата изисква от нас да бъдем безкористни, т.е. да дадем нещо без да очакваме нещо в замяна.  Древните близкоизточни религии, например в елинския пантеон – жертвата се принася единствено и само при две ситуации:

1. Измолване за нещо бъдеще

2 Измолзване за опрощаване на нещо в миналото

Т.е. жертвоприношението е било разменна монета с боговете (духовете, стихиите), т.е. елемента на безкористност липсва.  Авраамическите религии за сметка на това изискват жертвоприношението точно като дар към Всевищния, Авраамическите религии приемат жертвоприношението като препотвърждаване на сключения Завет.

Именно по този начин, по късно християните ще възприемат тайнството Евхаристия (причастието), а мюсюлманите ще нарекат зекята – един от петте стълба на Исляма. Препотвърждаването на сключения завет с Всевищния за спазването на Закона му е толкова важен, че е една от предпоставките за развитие на екстремизъм в редиците на авраамическите религии.

От една страна всеки, който не се е подчинил на Създателя (Бащата) е лош брат, и за да се спечели повече и повече благоволение от Него, авраамистите прибягват до Свещени войни (няма да забравим и еврейскто нападение над едно Царство, което решило да приеме юдаизма – избиване на мъжете, които през деня са били обрязани и все още са твърде притеснени от физическата болка, неспособни да се защитават), или пък десетките пророци, които открито осъждат Идолите и призовават за спазване на Закона (типичен пример е Мойсей, който избива всички, които са се поклонили на Златния телец). Ще минем през християнството, което през средновековието организира клади, кръстоносни походи, анатеми и прочие срещу ересите и друговерците. Не, няма да пропуснем и православието, което особено в Русия е върл втори Рим, а през 8-9 век Иконоборческите междуособици на територията на Византия са друг класически пример.  За ислямския Свещен Джихад, считам, че няма смисъл да споменавам в тази тема.

Авраам ще остане в историята като човекът узаконил за първи път „Жертвата“, тази жертва, която не очаква насреща нищо, освен едно препотвърждаване на Договора (Завета).

Тази Жертва и именно този Авраам (Ибрахим) са в основата на оцеляването на авраамическите религии, защото с началото на поклонението („Поклоних ти се Господи, слушам твоите заповеди“) става възможно последващото – даването на Заповедите на Мойсей, който ще изгради най-стройната система от религиозни закони за времето си. Система, която ще бъде развивана до късно от самите евреи, а по-късно модиицирана от християните и мюсюлманите.