Ретроспекция

Не е важно,дали ще си същата,важното е болката да не е същата;А най важното е че газим тревата от правилната  страна.както казваше един пенсионер-Наборе,като се събудя и не ми е на таман и ме боли тук и там,разбирам че съм жив.  ;-)

 Прости на себе си и другите и няма толкова да те боли!

Мисля да спреш вече с ампутациите. Хайде да посадим нещо, а? Дърво? Елха? Дори да не си същата, ще си Бялото цвете.  "А най важното е че газим тревата от правилната  страна " - казва Денеб, който е мъдър човек! 

А аз запомних :  "Не е важно,дали ще си същата,важното е болката да не е същата" Много ми хареса!

 А аз се питам дали като попариш Коприва с гореща вода и  и откъснеш листата и` дали тогава ще гали като Коприна

Изгуби ми се коментарът! Повтарям: Ако си попарил Коприва, която е изтъкaла тънка нишка Коприна, ще усетиш ли милувката и?

Държа да отбележа : минусът не е мой :)! Интересни ръзсъждения за Копринената Коприва - напомнят ми за "Елиза и Дивите лебеди". Според мен, всяка Коприва, колкото и да се преструва, дълбоко в себе си остава огнена :)))

 И на мен ми звучеше познато. Благодаря, че ми припомни от коя приказка е!      А за минуси на прекрасна поезия вече сме коментирали. Може би е случайност...или някой е търсил място за изява на негативната си енергия:)))Дано вече да се е заредил положително!

@ Денеб, сигурно защото авторът на този ужас е адски мрачен напоследък, ама смятам, че има неща много по-важни от ориентирането в пространството и по-конкретно над или под равнината. Може и да ми мине, знам ли? Знам във всеки случай как може да ми размине, което си е още едно неизвестно намерено, :))
@ Случайна, не съм в състояние да садя каквото и да било. Дори и да покълне, точно в този момент няма да оцелее. Водата за поливане е твърде солена, а и много плевели има. Затова ще руша, ще ампутирам, ще скубя, ще режа гангрената до кокал, с риск след това цял живот да куцам, но трябва да се направи място на бялото цвете да покълне. За сега твърде много неща му противодействат, а то милото крие главица и се пъне, колкото може да се закрепи.
@ Коприна, коментарът ти е останал анонимен. И на мен ми го прави тоя номер платформата. Понеже се припокрива със следващия ти, нека си остане скрит.

Заключение: Лирическият (ата) наистина е един мрачен тип и му е все тая какво го съветват, какво си разисквате тук (или поне се прави, че му е все тая и че гледа отстрани)... Абе има неща, които човек трябва да си преболедува и въпреки че знае какво трябва да прави и какво не, си иска да си е мрачен. А и как да летиш с прекършени криле? Това да не е перфорацията на самолетните крила?! ...
......................................................................................................................

П.П. Направих подбор "Мрачни стихове", :))