Три години заедно

Оооо, не, това вече е безобразие! Тъкмо се възмущавах на новината, че 80 училища ще бъдат закрити и 1500 учители остават без работа и тази вест от теб, приятелко! Жалко за всичко! Поредното доказателство, че българското образование е в разпад! Каква алтернатива ви предлагат, Пек? Дано заедно с децата ви устроят и вас в по-голямо училище!

Тоничка, за нас учителите нищо не ни предлагат. С една дума: "Спасявайте се по единично!" Моля се съдбата да е благосклонна към мен. Неизвестността ме плаши.

Мила Пени, нямам думи да изразя разочарованието си!! Три години никак не са малко време, за да се привържете взаимно! Дечицата са много, много милички, сякаш са твоето огледално отражение! Но Кой го интересува за твоите постижения, за съдбата ти и тази на децата... За тях и за теб ще останат спомените за вълнуващите мигове, празниците, уроците и труда, ежедневието. Вероятно ще препратят децата в близкото по-голямо училище, а алтернативата за теб е неясна. Пожелавам ти да съумееш да преодолееш .........

 

Знаех, че работиш с много ентусиазъм, но когато нещата се поставят по този начин, мога само да кажа - горе главата и напред. А обикновено каквото кажа, случва се. Жалко, че децата няма да са с теб и следващата година. Трудно се забравя всеки випуск, а за тях ще е шок в новото училище.

Напълно разбирам чувствата ви,защото преди две години закриха училището,в което работех цели осемнадесет.Сега то е една пустееща сграда порутена и когато минавам покрай нея всеки ден сърцето ми се къса.Пожелавам ви успех и горе главата

Съчувствам ти, разбирам те. Аз също съм от съкратените миналата година. Тази година обиколих всички училища в града ни и навсякъде ми казаха, че няма места, но ако се случи някой колега да се разболее щели да ме имат предвид. Едва ли!

Горе главата! Пожелавам ти успех!

СЪЖАЛЯВАМ, ПЕК!!!

Учител като теб ще си намери работа. Убедена съм в това. Децата ще свикнат с новото училище..., но горко на народ, който позволява да се закриват училища!

Пек, много ми е мъчно за теб. Толкова много обичаш тези дечица, а сега сякаш ти ги отнемат... Ти си истински учител, защото преди всичко се отнасяш към децата  като към хора и след това като ученици. Ще се моля за теб да си намериш работа като учител още наесен. Успех!

Мили приятели, благодаря ви за окуражителните думи, за подкрепата!!! Богата съм с вас. И се чувствам добре сред вас. Прегръщам ви и ви обичам!...

А тези очи, които гледат от снимките....????

    Пенче, още сутринта прочетох поста ти, мила, и ми стана много мъчно... не можах да коментирам веднага, затова сега малко по-късно. Сещаш се, че ти писах още в началото на учебната година за това,  че се възхищавам от ентусиазма и разботата ти в слятата паралелка. Ти се вълнуваше  за всеки празник, за всяко творение на дечицата, изяви, награди... но гадна е нашата система! Гадно е това, че не само образователната система, но и всичко отива незнайно къде- нация, интелигентност, кадри, желание за работа... А за това, че ще си намериш работа съм сигурна, че където и да си ще се справиш, защото работиш със сърце и душа. Влагаш всичко - и емоции, и разум и знания! Знам че  тежи раздялата - принудителната раздяла, защото следващата учебна година щеше да е просто наложителна с четвъртокласниците...Сега докато пиша в гърлото ми се надига една буца и иска да излезе през очите...

 

    Нека министър Даниел Вълчев погледне първо твоя пост, коментарите към него, после разгледа профила и публикациите, види и сайта на умничетата ти, а после да иска среща!!!

Пенче, от два дни чета, но коментар като хората сякаш не ми идва. Гледам ви колко сте щастливи заедно и недоумявам как е възможно да се разруши всичко, направено с толкова обич! Стискам палци и ти желая от сърце късмет!!!

poli poli, в деня, когато раздавах бележници и свидетелства едно от малките умничета през сълзи ме попита:"Госпожо, аз сега за последно ли те виждам?" С треперещ от вълнение глас му казах, че през лятото ще идвам на работа, така, че не ме вижда за последно. Никога няма да забравя тези очички. А всички третокласници ми заявиха смело, че където съм аз , там ще се запишат да учат и те.

Ради, Хриси, Гале, благодаря ви ,милички, за куража, който ми вдъхвате! 

Да, Пенче, кураж ще ти е нужен! Желая ти го от сърце! Не те познавам лично, но чета коментари и публикации. Ти си силен човек! Тъжно е, но гледай напред. Банални и шаблонни думи, но носталгията ще те нарани още повече. И само, като си помисля колко колеги и дечица ще изпитат същите чувства като теб и твоите ученици, които с толкова любов и грижа обучаваш...

Човек и учител като теб ще е полезен и оценен навсякъде...убедена съм...

Успех ти желая и сподели екипът на кое училище ще обогатиш с присъствието си...

"...ще обогатиш с присъствието си..." - това хем ме развесели, хем ме разплака, скъпа Иве!!! Благодаря ти!!!

О, Пек, много е тъжно това, което пишеш. Аз все ти се възхищавах на упоритостта  и на енергията да работиш в смесен клас. Ти знаеш, писала съм ти по този повод. Жалко е положението с училищата.