Котешка история - продължение

Когато го вкарах в къщи на светло, видяхме че козината му има някакъв странен цвят, нещо като сиво но не точно. Беше много мръсно и започнахме да го чистим с влажна кърпа, но не постигнахме особен успех. Мръсотията не падаше. Пробвах да му измия едната лапичка със сапун, понеже тя беше на цвят по-светло сиво. След процедурата започна да прилича на бяла. Това е Бойко час след като го прибрах в къщи, след опитите ни да го почистим:
  Бойко
   Имаше голям оток по тялото до задния крак и това го затрудняваше да ходи нормално. А като ходеше, правеше няколко крачки и лягаше, защото не можеше да се държи на краката си. Козината му на места стоеше като обгоряла, а по задника си и в началото на опашката нямаше козина.
Всичко това ми се стори странно, но успях да си обясня какво му се беше случило два дни по-късно. И пак идва ред на съвпаденията. На това коте (вече се казва Бойко) му се беше случило това, което щеше да се случи на Томи. Явно се е било качило на двигателя на някоя кола, която изненадващо за него е тръгнала, а то не е можло да слезе навреме. Това обяснява изгарянията по задника, а като се сетих за това, му прегледах и лапичките, по които имаше също рани от изгаряния. Отокът също е бил в резултат от това, който за няколко дни изчезна напълно.
Доста време по късно се откри истинския цвят на Бойко и той заприлича на Томито. Свият цвят се обясняваше с това, че беше се изцапал от маслото по двигателя, както и трудността на изчистването му. Разликите в шарките между двамата са слаби. И двамата бяха обрeчени да им се случи едно и също, въпреки че единия го избегна с моя помощ. Както хората, така и животните си приличат или различават по маниери и действия. Между двамата има много съвпадения в това.
Където е Томито, там е и Бойко. Почти винаги спят заедно:
Томи и Бойко

 

Понякога спят и трите заедно:
Томи, Пипи и Бойко,
и отново тримата заедно

 

Пипи и Томи се грижат за него, редовно го чистят, и с тяхна помощ успя да разкрие по-скоро истинския си цвят. Когато се хранят, Томито като най-голям ги изчаква търпеливо да се нахранят по-малките и тогава той се храни. Между тях цари разбирателство. Ако някога сме забравили да им сложим храна, не се обаждат, а изчакват търпеливо да им дадем. Има някои неща които са в резултат от влиянието на водача в групата, което ме подсеща за една друга история от преди години с Рекс, порода немска овчарка. Но за това друг път.

 

    Понеже Томито е живял най-много с нас, наблюденията ми върху него и интересните случки са най много. Без да пресилвам нещата, мога да кажа че той мисли по-добре от доста хора. Още първия ден мw сложих кашонче с пясък за тоалетна. Четири дни по-късно имаше разстройство и се наложи да изхвърля кашона с пясъка, защото го беше го направил безполезен и нямаше чисто място където да стъпи. След като го изхвърлих, оставих Томито практически без тоалетна, и тръгнахме с Дими да пазаруваме в супермаркета и следователно да му купим нова тоалетна от тия дето ги продават по магазините. Поех риска да го оставя да цапа свободно из къщи. Забавихме се доста, може би около 4-5 чака. Нямаше начин да не се беше изходил някъде. А той беше малък, нямаше и два месеца. Какво ти разбира той! И наистина се беше изходил.  Но къде?
  Понеже се беше развалило казанчето на тоалетната и там бяхме оставили две малки пластмасови кофи за вода за тоалетната. Тогава в него ден кофите бяха празни. Като му се доходило, започнал да търси начин и така намерил кофите, съборил едната, която като паднала дръжката и останала под нея и така и дала лек наклон към дъното. Пъхнал си задника малко навътре и така всичко се стекло към дъното. Така тоалетната която му купихме стана излишна. Така ползва тази тоалетна, дето сам си я измисли три дни. На четвъртия ден сутинта видях в тоалетната една стара четка и я изхвърлих. Тя беше застанала върху дупката на канала. Веднага след като я изхвърлих, Томито изостави кофата и започна да ползва канала за тоалетна. Случаите от подобен род, когато се е налагало да взема решения и е вземал адекватни такива са много. Но ще ви разкажа само един още.

 

  Тъй като живеем на партера, Томито има възможността да излиза свободно през прозореца навън. Веднъж сутринта беше излязъл навън, но едно куче го беше подгонило. Не му стигнало времето да се качи на прозореца и успял да стигне до един салкъм, който е на пет метра от прозореца. Качването станало лесно, ама слизането... Така стоя няколко часа там и не може да слезе. Като му викнех да слиза, той само мяукаше, все едно че искаше да каже, че не може. Наложи се да отида да го смъквам аз. Та тоя салкъм беше доста висок и тънък. Чудех се как само с две ръце ще се кача, ще го взема и ще сляза. А Томи се беше качил близо до върха. Как да е, успях да се кача. Сложих го с едната си ръка на рамото си, и той разбра че трябва да стои там и да не мърда и така слязохме успешно долу. След Три дни Томи стоеше в стаята и търсеше очите ми да ме погледне и да ме викне да го последвам на прозореца. Отиде на прозореца и се обърна да ме погледне дали наистина идвам. Разбрах го и отидох на прозореца. Той слезе и се засили към салкъма. Качи се чак до върха, после ходи по клоните като катерица, слезе от дървото, пак се качи и така ми изнесе цяло представление за да ми покаже, че вече може сам да слиза вече. Може да го е амбицирало това, че аз мога да се качвам и слизам, а пък той не може, и е тренирал усилено няколко дни.
  Ето ви и няколко снимки на Томи, Пипи и Бойко:

 Това е Пипи , няколко минути след като ме намери. Тук са Пипи и Бойко заедно.
Ето ги и Пипи и Томи.