Мълчанието на съдбата и гласът на интелекта

( I )

Ако болните човеци живеят сами, то здравите хора сред компаниите

чуват собствения смях, който с ирония ги изправя пред болестите на

болните човеци да живеят сами, а болните да живеят сред човеци...

( II )

Да, именно: тиха е войната на разума. Гоним себе си, чуваме писъците на Его-то - то ни преследва... Лице в лице определя границитe... голяма битка с Аз-а и Егоцентризъма... Победени и победители решава съдбата...

( III )

Светът - това материално парче земя, на която с всеки изминал час, като големи каменисти хълмове оформят кутийки - те са отделни клетки, в които цари пълна самота, тишина и бавно изгнание на грешните човешки души, болни от собствената си алчност и...?

( IV )

Сцена - актьорите с маски на лицата. Цветовете на маските различни според ролите, които играят. А за аплодисменти от публиката? Няма публика. Столовете в залата прашни, само ехо от гласовете на покойна публика... като призрах около актьорите на сцената, в кръг обикаля - на моменти с присмех озвучава тихата зала на театъра...