Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
( I )
Ако болните човеци живеят сами, то здравите хора сред компаниите
чуват собствения смях, който с ирония ги изправя пред болестите на
болните човеци да живеят сами, а болните да живеят сред човеци...
( II )
Да, именно: тиха е войната на разума. Гоним себе си, чуваме писъците на Его-то - то ни преследва... Лице в лице определя границитe... голяма битка с Аз-а и Егоцентризъма... Победени и победители решава съдбата...
( III )
...
"Ние сме изолирани от смъртта, предпазваме се от нея и не я възприемаме..." ...Не възприемаме самия труп..." (Саймън Кричли, философ) Това, което представя Кричли като негова теория за смъртта е истина само за онези като него, които благодарение на човешкия разум - смъртта не е страх. Страх от смъртта имат хора, които ги е страх от самите тях - до това, че живеят и . ...
Смърт... Дали е интересно или стряскащо... Е под въпрос? Смъртта, както и това, че живеем, именно се поставят полюси - живот и смърт. Цикълът живот - включва в себе си крайната фаза - смърт. Защо е нужно да поставяме тогава тези полюси. Поради това, че човешкото съзнание поотделно размишлява за тях... Странно... Защо?
За да има смърт - необходимо е да има динамика, която преди всичко "обмисля" нашето съзнание - по какъв начин да разбираме смърт...
Понякога в живота се случва това:Без основателна причина... Игнориране на приятелски взаимоотно-шения - раздяла с мълчание и окончателно изстриване на личността като приятел от човешкото съзнание...
Реална заплаха ще има...
Човечеството още не може да осъзнае какви ще са последствията. Едно е вярно - КОГАТО СЕ ИЗЧЕРПИ ПОТЕНЦИАЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ - ТО ПРИРОДОАТА ЩЕ МОЖЕ ДА ВЪЗСТАНОВИ ЗАГУБИТЕ ОТ ПОРАЖЕНИЯТА НА ПРИРОДНИТЕ БОГАТСТВА, КОИТО НИЕ СМЕ ЗАЛИЧАВАЛИ ДО ТОЗИ МОМЕНТ...
КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТВАМЕ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМЕ ЗА ГРЕШКИТЕ И АЛЧНОСТТА, КОЯТО ЗАСЛЕПЯВА "ЧОВЕШКАТА КОЛЕГИАЛНОСТ" КЪМ ПРИРОДАТА, ВЕЧЕ Е КЪСНО...
НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ПРАВИМ ВСИЧК...
Тема:
АНАТОМИЯ НА КОМБИНАТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ НА ЧОВЕКА
тема за онези, които са в областта на философията
Роля: ПубликаСцена: Нощен клуб, скътан в малка уличка, отдалечена от шумните големи булеварди...Актьори: Усмихнати, щастливи човечета...Сцена: Озвучена с бурна и танцовална музика...Диалог: Теми, най-разнообразни, накратко казано - за нас и нашия шарен живот, с цветове пъстри, а на моменти и сиви...
Площади големи... Кръстовища хиляди... А ние...? На къде? В кои посоки?
Илюзия за какво...? Истина или лъжа за какво...? Любов..!? Раздяла или...?
Още...