една мечта по-малко

Колко пъти съм отваряла "Пиши в блога" и съм поглеждала мигащата чертичка. Тя си мига и ме подканва да пиша за моите мечти и страхове. Нещо ме спира. Винаги си казвам че нямам време и се крия от желанието си да пиша тук.
 Ето сега нямам време, а пиша тук. Прибирам се колкото да се наспя и окъпя и пак излизам. Но една моя мечта се сбъдна. Точно когато не очаквах.  И искам само да ви кажа че мечтите се сбъдват рано или късно стига само да не забравим, че някога сме си мечтали за нещо всяка свободна минута. Позволих на детето в себе си да живее.