Всичко, което трябва да знам, съм научил в детската градина

Това е една книжка от библиотеката. И понеже ми хареса позитивизма в нея и страшно ми напомня на публикации в блог ето малко от нея.

ВСИЧКО, КОЕТО НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ЗНАМ, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина. Мъдростта не е  горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група. Ето нещата, които научих там:

 

Разделяй всичко с другите.

 

Играй честно.

 

Не удряй хората.

 

Връщай нещата там, откъдето си ги взел.

 

Почиствай след себе си.

 

Не вземай нещата, които не са твои.

 

Нараниш ли някого, извини се.

 

Мий си ръцете преди ядене.

 

Пускай водата в тоалетната.

 

Топлото мляко е полезно.

 

Живей хармонично - всеки ден учи, мисли, рисувай и пей, и танцувай, и свири, и се труди по малко.

 

Всеки следобед си поспивай.

 

Излезеш ли навън, оглеждай се, когато пресичаш, дръж се за ръка и не се отделяй от другите.

 

Вярвай в чудеса. Припомни си малкото зрънце, посадено в пластмасова чаша: корените растат надолу, а растението нагоре и никой не знае как, нито защо, но всички сме като него.

 

И златната рибка, и хамстерите, и бялата мишка, и дори растението - всички умират. Ние също.

 

И накрая си спомни буквара и първата дума, която си научил - най-великата дума от всички - ВИЖ.

 

Всичко, което трябва да знаете, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословния начин на живот. Екологията и политиката, равенството и смисления живот.

Вземете което и да е от  тези правила и го екстраполирайте върху сложните понятия на възрастните. Свържете го със семейния живот или с работата, или с правителството, или със света, в който живеете, и то ще стане вярно, ясно и точно. Помислете си колко по-добър би бил светът, ако всички ние - целия свят - похапвахме бисквитки с мляко към три часа следобед и после се мушвахме под одеялата, за да  поспим. Или ако всички правителства спазваха основните правила да връщат нещата там, откъдето са ги взели и да почистват след себе си.

И също така, независимо от възрастта, продължава да бъде вярно: излезете ли навън, по-добре се дръжте за ръце и не се отделяйте един от друг.

Какво ще кажете за малко добри новини за разнообразие? Нещо, за което да се сещате, когато ви наблегнат мисли за това колко лоши са хората?

Ето едно изречение, което чуваме много често: „Вече на никого не може да се вярва." Нито на лекари, нито на политици, нито на търговци и продавачи. Всички мислят как да ви ограбят, нали така?

Това не винаги е вярно.

Един човек на име Стивън Брил е изпитал теорията на практика. В Ню Йорк, с шофьорите на таксита. Брил се представил за заможен чужденец, който почти не знае английски. Возил се в няколко дузини таксита из целия Ню Йорк, за да види как различните шофьори ще го измамят. Приятелите му предсказали, че повечето ще се опитата да извлекат някаква изгода от него.

Един тридесет и седем годишен шофьор го измамил. Останалите го откарали на посочения адрес и му поискали точната сума пари. Няколко души отказали да го обслужат, когато посочения адрес бил само на няколко пресечки по-натам, като дори слезли от такситата, за да му покажат колко близо е въпросното място. Най-смешното от всичко било, че всички шофьори го предупредили, че Ню Йорк е пълен с мошеници и трябва да се внимава.

Вие ще продължавате да четете истории за мошеничества и корупция - за полицаи, които лъжат и крадат, за лекари, които се възползват от плодовете на чуждия труд, за корумпирани политици. Не се заблуждавайте. Това са новини, защото са изключения. Фактите показват, че повечето хора вярват в това. Едно скорошно изследване на „Галъп" сочи, че 70% от хората смятат, че в повечето случаи на повечето хора може да се вярва.

Кой е казал, че хората не са добри? Що за глупост е това?


ПРЕМЕСТВАНЕТО Е УДАР ПО ПРЕДСТАВАТА МИ ЗА СЕБЕ СИ. Харесва ми да мисля, че съм разумно спретнат и прибран. Но идва моментът след изнасянето на всичките ми мебели и вещи от стаите, когато се връщам да проверя дали не съм забравил нещо, поглеждам на пода и виждам целия БОКЛУК по него. Зад мястото, където е било бюрото, зад мястото, където е била библиотеката и зад мястото, където е било леглото, а и в ъгъла, заеман от раклата.

Боклук. Сив, мъхест, мръсен Боклук.

Виж каква мръсотия, мисля си аз. Сега вече не съм толкова чист и спретнат, мисля си. Какво ли ще каже съседът, мисля си. Какво ли би казала майка ми, мисля си. Ами ако те дойдат да видят, мисля си. Трябва бързо да почистя, мисля си. Този Боклук. Винаги се появява, когато се местя. Какво е това?

Четох в едно медицинско списание, че в някаква лаборатория направили анализ на Боклука. Работели по изследване за хора, страдащи от алергии, но резултатите им засягат и нашата тема. Открили: частици вълна, памук и хартия, парченца от насекоми, храна, растения, листа, пепел, микроскопични спори на плесени и едноклетъчни организми и множество неиндентифицирани  остатъци и боклуци, повечето от природен и органичен произход.

Но това е просто списък от разнородни неща. Повечето боклуци произлизат основно то два източника: хората - люспи  кожа и коса; метеоритите - разпаднали се при допир с атмосферата на земята. (Без майтап - истина е - тонове от тези частици падат всеки ден.)  Та, с други думи онова, което се трупа зад леглото, библиотеката, скрина и раклата, сме предимно аз и звезден прах.

Един ботаник ми каза, че ако съберем шепа боклук в един буркан, налеем малко вода вътре, оставим го на слънчева светлина и посеем вътре едно семенце, семето ще започне да никне страшно бързо; а ако направим същото, но оставим буркана на влажно и тъмно място, в него ще поникнат гъби. Ако пък после изядем гъбите, ще видим звезди.

Освен това, ако наистина искате да видите много звезди, свалете чаршафа от леглото си, силно го изтръскайте в тъмна стая и после светнете с фенерче. Ето ви ги. Подобно на малкия снежен човек в стъклената топка на полицата над камината в къщата на баба ми. Лондонският мост пада, падам и аз, падат и звездите. И всичко останало пада на земята, казват някои.

Учените са установили със сигурност, че ние сме произлезли от звездна родилна зала. Ние сме Боклукът на звездите. И там, зад моето бюро, аз може би дискретно се връщам при извора. Отново се смесвам с Боклука на Вселената и се превръщам неизвестно в какво. Аз се отнасям с дълбоко уважение към онова, което се е приютило в ъглите и скритите кътчета на собствената ми стая. Това не е мръсотия. Това е космическа тор.

 

РОБЪРТ ФУЛАМ „Всичко, което трябва да знам, съм научил в детската градина"

Robert Fulghum "All I really need to know I learned in kindergarten" (1990)