ПриЯТЕЛи ?!

Чувството беше ужасно...така неприятно..
Стояхме на пейка,един до друг..
А мисълта да те гушна
стоеше в главата ми на пук и на пук..
Аз бях с друг..Но защо те желаех?
Защо не напускаше  мисълта ми ...
Защо исках в теб са се сгуша,
а когато се пребирах до него
бях толкова студена и толкова самотна..

Играех на криеница,блъсканица с собствените ми чувства..
Непрестанното чувство за преследване
започна да ме обърква..
Все едно не бях аз..бях друга..
ТоЛкова самотна и толкова тъжна..
Бяхме толкова близки а сме далечни..
Бяхме толкова искрени а сега безсърдечни..

Седеше мълчеше...и аз така,
защото не знаех какво да направя
да те прегърна или да оставя нещата просто така..
И така дните бороях ,мислих , лутах се  ..
Толкова от моментите прекарани с теб  пропилях..
В стоене и стремеж към незнайното

НикоЙ Не правеше крачка напред..
седяхме и чакахме да дойде нейния ред....
КОгато щяхне да бъдем заедно сгушени като малки деца
усмихнати,радостниии
ЕХ в теб отрих любовта !