Чувството беше ужасно...така неприятно..
Стояхме на пейка,един до друг..
А мисълта да те гушна
стоеше в главата ми на пук и на пук..
Аз бях с друг..Но защо те желаех?
Защо не напускаше  мисълта ми ...
Защо исках в теб са се сгуша,
а когато се пребирах до него
бях толкова студена и толкова самотна..

Играех на криеница,блъсканица с собствените ми чувства..
Непрестанното чувство за преследване
започна да ме обърква..
Все едно не ...

Една единствна бе ти - едничка,
обичана от моята душа,
Макър на картата да си мъничка
Родино моя Българска!