Остави ме да живея сама!!!

От толкова много време съм с теб! Чудя се дали все още те обичам или просто съм свикнала а времето е убило чуствата? Не знаех отговора на този въпрос, докато не срещнах него.Двамата сте толкова еднакви и толкова различни. Но не ти а той запали пламъка в мен.Той ме накара да се чуствам желана, тои събуди всички чуства в мен, промени мисленето и живота ми.Да желая го, но не мога да го имам. ДА сравнявах го с теб!
Той ме накара да мечтая,искам да бъда с него, но не мога!
Ти ме нарани толкова много,че си мисля че вече няма да изпитвам истинска любов, а само ще се заблуждавам, страх ме е да опитам.
Страх ме е да се разделя с теб! Страх ме е дори от теб!
Защо аз?Защо на мен се случва това? Каде сгреших?Кога ще се спася?
Не искам да живея така !
Проклинам деня в който с мен се запозна!
Съжалявам, ни мисля, че моето спасение е единствено той.
Аз ще се отдам на страста и ще вкуся любовта!