БНР "Неделя 150" Даниел Вълчев

06 април 2008, 21:12 Публикувано в Образование | 0 коментара , 500 прочита
Ключови думи: интервю
Даниел Вълчев:Смисълът на матурите не е да тормозим децата, а да приложим еднаква летва за всички
БНР, “Неделя 150”

Водещ: И лидерът на СДС Пламен Юруков е тук. Но по-късно за политика, г-н Юруков. Сега, може би е много важно това, за което ще говорим, за да завърши изречението преди да са започнали матурите. Министър Вълчев. Все пак да започнем с книжовния български език. Слушах, четох “за”, “против”. Променя ли се? Мисля, че Института по български език към БАН има думата, но вашето мнение.
Даниел Вълчев: Аз, може би, да кажа няколко думи откъде въобще дойде този въпрос и за съжаление, по един не особено интелигентен начин интерпретиран през последните седмици, за голямо мое учудване. Става въпрос за една разпоредба в Закона за народната просвета, която казва следното: трябва да бъде създадено ДОИ, което в превод означава Държавно образователно изискване за изучаването на книжовния български език. Това е една разпоредба от повече от 10 години, която никога не е била изпълнявана.
Водещ: Поредната разпоредба?
Даниел Вълчев: тъй като на никого не е ясно, включително и на създателите на тази разпоредба какво точно би писало в такава наредба, издадена от министъра. Ние предложихме да отпадне тази разпоредба. Мога да кажа съвсем откровено, по чисто тактически съображения, защото една голяма част от тези, които оспорват държавните зрелостни изпити, се позовават на тази разпоредба, казвайки така: то няма Държавно образователно изискване как да се изучава български език, следователно как ще има матура по български език? Което, разбира се, е едно чисто формално, един чисто формален аргумент.
Водещ: Това заплашва ли наистина матурите?
Даниел Вълчев: Това, първо, не заплашва матурите, тъй като няма висящи производства. И двете ги спечелихме.
Водещ: Мурджов, Мирослав Мурджов, депутат беше казал: всеки зрелостник може да спре матурите по повод...
Даниел Вълчев: Хайде холан сега! Мисля, че се изясни, че държавни зрелостни изпити ще има, изясни се, че и двете започнати дела са спечелени от нас, така че...
Водещ: За тях след малко. За българския книжовен език... Матури 100 на сто, ако не и повече.
Даниел Вълчев: Да се върнем сега на въпроса. Оттук-нататък излязоха някакви хора, претендиращи, че са специалисти, казвайки така: посегнаха на българския език. И сега аз бих искал да кажа следното. Първо, такова образователно изискване никога не е имало, просто това е един мъртъв текст. Мисля , че всеки това ще го потвърди. Второ, както вие основателно споменахте, нормата на българския език, правилата за употребата на българския език се създават традиционно в България. Различно е в различните държави, но у нас, не бих казал органът, но колегията, която ги установява, това е Институтът към БАН.
Водещ: Точно така.
Даниел Вълчев: Т.е. това не е министърът на образованието, който и да е той, да издаде някаква наредба, в която да се казва какво е то български език. Самата идея, с извинение, е изключително глупава. На трето място, въпросът е не какво е българският език, а как той да се изучава. В това вече има някаква логика, но бих искал да кажа и даже съм ви донесъл един подарък. Това е Наредба №2 от 2000 година, далеч преди аз да стана министър...
Водещ:Далеч.
Даниел Вълчев:... в която...
Водещ: За учебното съдържание?
Даниел Вълчев: За учебното съдържание и в нея има едно предложение, което е за учебното съдържание по български език. И там се казва в еди кой си етап какво се учи по български език, в друг етап какво се учи, в трети етап.
Водещ: При стигане на определено равнище.
Даниел Вълчев: Какви равнища се постигат, какви знания и умения и т.н. оттам-нататък в учебните и планови учебните програми: това се учи в този клас, онова се учи в онзи клас. Аз питам какво ще пише в тази нова наредба, какво точно ще пише в нея?
Водещ: Отговор?
Даниел Вълчев: Аз нямам отговор. Ако някой иска да я напише, аз съм готов да я издам. Нямам нищо против и да отпадне промяната. Казах ви, тя е по тактически съображения.
Водещ: Разбирам, че е малко от пусто в празно, така ли?
Даниел Вълчев: Меко казано от пусто в празно. Това е същото като онзи ден имаше в един уважаван от мен всекидневник анкета съгласни ли сте да отпадне “Бай Ганьо”...
Водещ: А, имаше.
Даниел Вълчев: Ама кой е казал, че ще отпадне?
Водещ: Поставян ли е въпросът“Бай Ганьо”.
Даниел Вълчев: Разбира се, че не е поставян.
Водещ: Сега съм по-спокоен.
Даниел Вълчев: Единствено преди 8 години, 7 години, извинявайте, е прието от някой от моите предшественици и сега влиза в сила по отношение на шести и седми клас, това е действително вместо в шести да се учи в седми клас. А иначе се учи цялото произведение в 11 клас.
Водещ: “Бай Ганьо” остава, уважаеми слушатели.
Даниел Вълчев:“Бай Ганьо” остава в учебника, но както виждате от този разговор, той остава и в нас доста сериозно.
Водещ: В това не се съмнявам. За матурите. 100% сигурни, организацията върви, почти свършва, така ли?
Даниел Вълчев: Организацията върви, децата се записаха, избраха си втори...
Водещ: Мен ме интересува вашето лично мнение. Свикнали ли са децата? Готови ли са? Очакванията ви от матурите като резултат от децата? Критерии за оценка?
Даниел Вълчев: Съгласен съм.Това са две, три вече казахте, три различни въпроса.
Водещ: Три, така е, но са близки.
Даниел Вълчев: Да започнем с това дали са свикнали децата. По принцип, никой не иска да се явява на повече изпити, отколкото досега се е явявал. Ако сега въведем всеобща военна служба, вероятно децата няма да са щастливи, тъй като досега...
Водещ: Нека да направим разлика, понеже съм карал военна служба, с матурите.
Даниел Вълчев: Аз съм бил две години в Грудово.
Водещ: Аз в Ивайловград, така че.
Даниел Вълчев: То въпросът не е в това. Искам да кажа, че когато обществото възлага някакви нови ангажименти на определена категория лица, в случая на дванадесетокласниците, разбира се, че само по себе си може да има някаква реакция. Но мисля, че и децата, и родителите отдавна са го разбрали вече, и учителите, че това е нещо в интерес на децата. Иначе ние нямаме равния аршин, популярно да се изразя. Защо едно дете в училище с много ниски изисквания ще има шестица по биология, а със същите знания едно дете там, където държат на качеството на знанието, ще има четворка. Защо така ще завършат? Няма никаква логика. В цял свят се явяват на еднообразен изпит. Сега вторият въпрос: върви ли организацията? Мисля, че ние ще направим една достатъчно добра организация. Имаше много приказки миналата година и за тестовете, ако помните.
Водещ: Да, имаше, помня.
Даниел Вълчев: Това са... аз в един и същи ден чух, да не казвам по кое радио, за да не обидя домакините, но така или иначе интервю с двама учители. Единият казваше: толкова ще са лесни тестовете, че ще бъде нещо като игра на шанса.
Водещ: Няма да обидите радиото, а учителите.
Даниел Вълчев: Не радиото, нито искам да обидя учителите. Искам да кажа колко са противоречиви мненията. От една страна казваха: то ще бъде нещо като тото, всеки ще може да направи. А другите казваха: толкова ще са трудни, че децата ще се шашнат и никой няма да може да ги направи.
Водещ: Единият полюс и другият полюс.
Даниел Вълчев: Видяхте ,че всичко си мина нормално. Така ще бъде и сега. Сега третият въпрос. Критериите за оценка.
Водещ: Критериите за оценка.
Даниел Вълчев: Този въпрос сигурно ми се задава за десети път в публична среда. Искам още веднъж много ясно да отговоря. Критериите за оценяване са ясни, аз съм ги подписал, просто те не са публично известни. И ще кажа защо не са публично известни. Защото въпросът не е за критериите за оценка. Ние сме дали примерните тестове. Това, което искат да знаят, особено онези, които дават частни уроци, разбирам, че и за матурите има някакви такива напъни, въпреки че още веднъж искам да кажа. Скъпи деца и уважаеми родители, не се нуждаете от частни уроци.
Водещ: Така ли?
Даниел Вълчев: За да можете да имате необходимата оценка за матурите.
Водещ: Пет, шест?
Даниел Вълчев: Точно така, на матурата. Особено ако сте се подготвили, както трябва и сте следили учебния материал. Те няма да бъдат по-различни от това, което искат от вас в клас.
Водещ: Важно е, да.
Даниел Вълчев: но това, което искат тези хора, е да кажем къде минава тройката. Да речем, има 100 точки. Те са различни в различните...
Водещ: И се говори за една лесна тройка.
Даниел Вълчев: И в крайна сметка къде минава тройката. На десетата, на петнадесетата, на двадесет и петата точка. Това няма да бъде ясно по простата причина, че тестовата система, която ние сме избрали, предвижда да видим... сега, получава се една такава двуизмерна диаграма, трябва да се види къде е средното равнище и след това ще ви кажа къде е тройката. Защото аз нямам гаранция, че експертите, които готвят теста по биология, няма да го направят прекалено труден или прекалено лесен.
Водещ: Горе-долу разбрах, надявам се и децата, и родителите да са разбрали.
Даниел Вълчев: Децата и родителите трябва да бъдат спокойни, няма да има много двойки, уверявам ви.
Водещ: Това не може да кажете: няма да има двойки.
Даниел Вълчев: Не, напротив. Не мога да кажа, защото може някой да напълно да не е подготвен. Но искам да кажа, че смисълът на държавните зрелостни изпити не е да тормозим децата, а да приложим обща летва. Летвата няма нужда да бъде много висока, защото ние постиженията на децата нагоре пак ги мерим. Летвата може да е 1,20, а ние може да му измерим и 1,70, ако постигне детето. Използвам висок скок, не знам дали е много уместно.
Водещ: Добре, спокойно и без частни уроци, каза министър Даниел Вълчев. Сега, на кратко пак. Споменахме преди малко висши учебни заведения, 51.
Даниел Вълчев: 51 висши учебни заведения.
Водещ: Имаше незаконни, сега има ли ги?
Даниел Вълчев: Незаконните понамалиха своята дейност, защото ние увеличихме най-малкото... Първо, прокуратурата предприе съответни действия, второ, ние поувеличихме приема в големите в учебни заведения. Един човек ако може да отиде в Техническия университет или в Софийския университет, или във Великотърновския, той няма защо да ходи в село еди-кое си.
Водещ: Но има нови частни?
Даниел Вълчев: Нови частни няма нито едно. Единственият, който си позволява незаконно учебно заведение, това е “сити унивърсити”, Който според тях се намира на ул. “Леге”. Незаконна структура.
Водещ: Има ли на “Леге” все пак?
Даниел Вълчев: Там има някакво юридическо лице. Но не и висше училище. Така че още веднъж искам да кажа по повод на предстоящата кандидатстудентска кампания. Уважаеми родители, скъпи кандидат-студенти, преди да кандидатствате някъде, отворете сайта на МОН и ако не намерите съответното висше училище в списъка, който официално е публикуван там, не подавайте документи. Освен, разбира се, ако не учите в чужбина. Това е друго
Водещ: Това е съвсем друго.
Даниел Вълчев: Но чужди училища, които искат да развиват дейност в България, трябва да минат през една специална процедура и досега, след промяната в закона, нито едно не е поискало такава процедура.
Водещ: Това беше също важно. Сега, съвсем накратко за Закона за науката. Има ли противоречия между БАН и висшите учебни заведения?
Даниел Вълчев: Имате предвид за научните степени и звания?
Водещ: Научните степени и научните звания.
Даниел Вълчев: Това е един много голям въпрос.
Водещ: Няма да можем да го завършим?
Даниел Вълчев: Няма да можем. Аз искам с три изречения да кажа какво представлява сегашната система. Сегашната система е нещо, критикувано от всички. Някак си не се намират сили вече повече от 10 години да се направи крачка в добрата посока. В Народното събрани (НС), респективно в Министерство на образованието и науката са изпратени 36 законопроекта, имам аз на бюрото си. Може би, ще сгреша с 2-3. Но повечето от тях са внасяни официално и в НС, те са много различни по смисъл, принципи и т.н. Сега, какво представлява сегашната система? Хората, които са се сблъсквали с нея, знаят. Тя не е нито добра, нито лоша, както никоя система не е сама по себе си нито добра, нито лоша. Тя съответства на едни крайно различни от сегашните реалности. Всъщност това е старата немска система от края на 19 и началото на 20 век, преминала пред Съветския съюз. Горе-долу, ако мога много така синтезирано да се изразя, това представлява сегашната система. Това е централизирана система. За да станеш доцент във Великотърновския университет, да речем, трябва ВАК да те назначи там. Съвсем просто да го кажем. От тук и няколко въпроса, които възникват. Разбира се, те не се дължат само на системата. Много малко желаещи да се занимават с научна и изследователска работа през последните години.
Водещ: Малко се плаща?
Даниел Вълчев: Разбира се, основният проблем е заплащането. Никой не спори.
Водещ: Навън не е така.
Даниел Вълчев: Навън не е така, но навън, ако така се изразим, има и още нещо. В България много трудно се постига научно пълнолетие. Едва ли не се счита за неприлично да искаш да станеш професор преди 45 години.
Водещ: Да, така.
Даниел Вълчев: Ние всъщност нямаме под 35...
Водещ: Нямаме ли професор под 35 години?
Даниел Вълчев: Под 35 години Нямаме нито един, под 45 имаме 12...
Водещ: Това ще се промени ли? Ще се промени ли, мислите ли?
Даниел Вълчев: Не мога да кажа дали ще се промени.
Водещ: Бързо няма да се промени във всеки случай.
Даниел Вълчев: В крайна сметка един закон не променя обществото. Един закон само дава възможност да се прояви това, което в обществото вече е назряло. Ако не е назряло в обществото, той няма как да промени.
Водещ: Точно затова казвам, че още не е назряло.
Даниел Вълчев: не мога да кажа. По-скоро считам, че поколението, което настъпва в момента, да има други разбирания и според мен, трябва да бъде подпомогнато. Да не говорим, отварям една скоба, също много важно. Ние сме много назад и по брой на докторите на 1000 души заети, ние сме много назад и по брой на учените на 1000 души заети. Ние само много приказваме, че сме много, кой ще работи като всички сме учени. Това е един много стар възел. По-скоро неправилно е групиран научният потенциал, няма мониторинг върху резултатите, които дава, няма връзка с индустрията.
Водещ: Този закон би ли решил проблема?
Даниел Вълчев: Поне би поставил проблема в една по-нормална среда.
Водещ: Кога ще се приеме?
Даниел Вълчев: Това не бих могъл да кажа. Но нашите амбиции са, ако всичко е наред, да го внесем в НС преди края на лятната ваканция.
Водещ: Да.
Даниел Вълчев: По-скоро преди края на тази сесия, т.е. преди началото на лятната ваканция... а Великденската е изключено.
Водещ: Няма да можете.
Даниел Вълчев: Изключено е.
Водещ: Добре, разбрах ви. Добре, делегираните бюджети? Оптимизацията на училищната мрежа?
Даниел Вълчев: И после за 6-годишните деца да ми зададете въпрос.
Водещ: Непременно. Сега, казват, че ще се закрият 200, казвате от Министерство на образованието, синдикатите казват 400. Къде е истината? Колко ще се закрият?
Даниел Вълчев: Всъщност...
Водещ: Общините решават, така ли?
Даниел Вълчев: разбира се, че решават общинските съвети по една много проста причина. В България има около 3 хил. училища, малко по-малко от 3 хил. училища. Огромната част от тях са общински училища. В крайна сметка никой по-добре от кмета и Общинския съвет не може да прецени каква да бъде мрежата...
Водещ: Вашето мнение?
Даниел Вълчев: Не мога да кажа. Ще ви дам...
Водещ: Между 200 и 400 има голяма разлика.
Даниел Вълчев: Ще ви дам няколко примера. В началото на учебната 2004-2005 година в България в образователната система 1-12 клас, респективно 13 клас, общо е имало 1 млн. и 60 хил. деца. Тази година те са под 900 хил. Т.е. мисля, че със 170 хил. са намалели децата за има-няма 3 години и половина. Трябва да си даваме сметка за тези демографски процеси. Между другото, освен че намаляват, семействата емигрират обичайно към по-големите градове. И сега, ако ние кажем: голяма е трагедията, че тук имаше 20 училища, сега ще има 15. Добре, но няма ги децата. То не е въпрос да поддържаш училище заради самото училище, разбира се, училището е културна институция, никой не отрича това и мнозина кметове казват, при това основателно, младите не стоят и така. Но от друга страна никоя държава не прави публични разходи и не подържа институции, сега, защо в това село няма театър например? Защото няма кой да ходи на театър, затова няма театър. А не защото не е хубаво да има. То, може би, е хубаво да има театър във всяко село. Какво по-хубаво от това? Хората се събират, играят...
Водещ: В следващите месеци ще се изясни горе-долу бройката.
Даниел Вълчев: Ама бройката съвсем скоро ще може да бъде казана. Но бройката нищо не ни дава. Според мен, друг е проблемът. Ние сме свикнали през последните години на един такъв ученик в едно такова, с извинение, непълноценно училище, където първи и трети клас учат заедно по три деца в една стая.
Водещ: Знам, че има...
Даниел Вълчев: И където учителят се чуди на кого първо да обърне внимание, и малко сме като през Възраждането с взаимоучителната метода, по-големите учат по-малките. Ние за какви компютри говорим тогава.
Водещ: Не говорим за компютри.
Даниел Вълчев: не, ние говорим, но оставаме си само на приказките нали. А какво е толкова страшното, ако детето трябва да отиде на 3 км или на 5 км, при това с автобус специално предназначен, училищен, за тази цел в едно нормално, добре стегнато училище, с необходимия преподавателски състав, сред много повече деца? Защото ние хубаво ще го задържим до четвърти клас там, а после пак...
Водещ: Сега децата ще станат повече като тръгнат на шест години.
Даниел Вълчев: Това е много добър въпрос. Да взема и него да го изясня веднъж-завинаги. Това, което моят заместник г-н Атанасов спомена преди десетина дена, според него ,за да предизвика някакъв дебат, според мен поради малка непредпазливост, но така или иначе е нещо, което само по себе си е въпрос. В различните образователни системи децата тръгват на различна възраст на училище. Разбира се, тук може да се каже: да, но и учебните планове са различни. Всичко това е така. В България традицията е така в последните години родителите сами да избират дали на шест или на седем годишна възраст да пуснат детето. И аз дадох пример с моите деца. Едното тръгна на шест, другото- на седем. Между другото, мисля, че сме уцелили долу-горе. Мисля, че правилно беше решението и в двата случай. Те децата след това се изравниха, но в началото някои дечица са по-дълго време деца. В това няма нищо страшно, това си е природа. Оттук-нататък не виждам защо да не се обсъжда този въпрос. Той просто се обсъжда, тъй като се обсъжда и нов закон за училищното образование, който ще замени Закона за народната просвета.
Водещ:Да.
Даниел Вълчев: Ако трябва обаче... две неща искам да кажа. Първо, мисля, че нашият екип досега е доказвал, че никога не сме предприемали сериозни промени в образователната система, без преди това да има някакъв дебат. Така беше и с Програмата за развитие на училищното образование, с тестовете, ако щете, с матурите. Преди две години обявихме, че ще има тази година матури. Тогава всеки си казваше...
Водещ: Така е. Вълнения, драми и т.н.
Даниел Вълчев: Но ако трябва моето мнение, моето лично мнение като родител да кажа, според мен досегашната система е добра. Считам за правилно тя да бъде запазена. Разбира се, ако има критична маса от мнения в обратната посока, аз съм склонен да променя мнението си.
Водещ: Ще ги изслушате.
Даниел Вълчев: Разбира се. Моето мнение е, че тя трябва да бъде запазена.
Водещ: Както е сега.
Даниел Вълчев: Да. И родителите да бъдат тези, които да решават кога да тръгне детето на училище.
Водещ: Както вие.
Даниел Вълчев: Само още едно изречение искам да кажа.
Водещ: Да, разбира се.
Даниел Вълчев: Направи ми впечатление, че в дебата се включиха хора, които претендираха, че са експерти в областта на началната и предучилищната педагогика, които с едно голямо самочувствие ни обясниха как такъв въпрос не стои. Такъв въпрос стои. От тяхна гледна точка стоял друг въпрос: дали да няма две години предучилищна възраст. Аз тогава бих казал така. В такива дебати имат моралното право да участват хора, само хора, които нямат личният интерес от това, което говорят. Защото за един преподавател е много по-интересно да има два пъти повече предучилищна възраст по простата причина, че ще има два пъти повече студенти. Но това е неправилно, според мен, по този начин да се разговаря. Правилно е човек да види какви са истинските нагласи на обществото и не от гледна точка на абстрактната си експертност винаги да излиза и да поучава обществото
Водещ: Съгласен съм.
Даниел Вълчев: А в крайна сметка малко да се вслушва в това. Този маниер, че експертите знаят повече от родителите, според мен, е изключително лош и според мен, в образованието той трябва да бъде прекратен. Родителят по дефиниция знае повече за детето си, отколкото който и да е друг
Водещ: Съгласен съм с вас. Добре, само мога ли да ви помоля след два месеца да говорим доколко е станала заплатата на учителите 650 лв. Може би някои няма да успеят. След два месеца?
Даниел Вълчев: Разбира се, г-н Конакчиев, щом говорим за средна заплата, разбира се, че някои ще имат повече, някои по-малко. Това е съвсем естествено.
Водещ: След два месеца можем ли пак да говорим в името на слушателя на “Хоризонт” за учителските заплати, за защитените училища?
Даниел Вълчев: С най-голямо удоволствие. Стига да ме поканите.
Водещ: Благодаря ви. Вицепремиерът Даниел Вълчев.