Къде сме ние?

Колеги, вчера на 14 февруари много се изприказва за Трифон Зарезан и за св. Валентин. Някой чу ли да се споменава  и св. Константин Кирил Философ? Аз  - не. На същата дата той приключва земния си път. Срам ме е да си го призная, но аз самата през целия ден не се сетих за него. Едва вечерта съпругът ми ми напомни. Дали това забравяне от мен, от телевизиите, радиото и т.н. не е причината децата ни да събират "стикери" вместо "лепенки"; да възкликват искрено "Уау!" вместо "Ах!" и "Упс!" вместо "Ох!" . Янките окупираха подсъзнанието ни, а ние не се възмущаваме, ...дори не се смущаваме. Толкова много техни думи използваме всеки ден, сякаш хилядолетният ни език е недоразвит и нямаме думи за всичко! Саламът е "слайс", а не нарязан, цигарите са "слим", а не тънки. Какво правим ние, учителите? Каква е нашата роля? Защо сме безучастни? Французите глобяват за чуждици, използвани в медиите ...извинете, в средствата за масово осведомяване, а у нас някой настоява да произнася предизборните си речи на майчин език, защото, видите ли, някои български граждани, родени и израсли в България, не знаят официалния и език.  Гордеем се, че "и ний сме дали нещо на светът - на вси славяни книга да четат" , а като тръгнем по улицата, повечето ни магазини са надписани на английски, сякаш англоезичните туристи са повече от местните жители. Гърците с къде-къде повече туристи надписват всичко със своите букви. Пред кого се докарваме с тази латиница? Гледам, че на откриването на Олимпиадата в Сочи, където се е струпал целият свят, всеки надпис беше на руски, а после на английски. Кой се гордее с езика свещен и как? Не е ли  дълг на учителите да опазят делото на първоучителите? Не е ли наш дълг да предизвикаме обсъждане, да изискаме закон за защита на българския език? Това, което правим в училище, очевидно не е достатъчно. Вие какво мислите?