Обръщение от стачкуващите учители от СОУ "Св. Климент Охридски" - Пловдив

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, РОДИТЕЛИ, БЪЛГАРИ!

     Днес е 26.10.2007 година.

Ние, учителите от СОУ ,,Свети Климент Охридски” – град Пловдив, стачкуваме от 24.09. 2007 година. Стачкуваме с твърдост, с воля и с чистота на духа за българското образование, за бъдещето на нашите деца, за нашето достойнство.

Стачката ни не е политическа, но нейният изход изисква политическа воля,  политически разум и не на последно място – политическа памет.

Господин Станишев! Господа Министри!

            Ако Вие сте забравили, то ние ще Ви припомним какво обещавахте в своята Предизборна програма и в поетите Десет ангажимента за социално отговорно управление от 18.05.2005 година.

,,Ще търсим активен диалог и подкрепата на синдикатите в защита на социалните права и интереси на трудещите се.”

Вашата ,,СедЕнка” и размотаване на преговорите не можем да определим като активен диалог, а за подкрепа на синдикатите и за защита на социалните права и интереси на трудещите се изобщо не може да се говори.

 ,,От следващата година (2006 г.- бел. наша) средствата за образование да се повишат до 5% от БВП...”

За следващата (Коя по ред?) 2008 г. Вие предвиждате средствата за образование да  бъдат 4.08% от БВП.

Разликата е очевАдна.

Достойните хора държат на обещанията си!

Нашата стачка продължава вече 25 дни.

            Продължават и опитите на правителството да се манипулира тотално българското общество. Не може да твърдиш, че образованието е приоритет и да не правиш нищо за него. Управляващата коалиция продължава упорито да провежда своята демагогска политика.

Не е ли демагогия и цинизъм изявлението на  Ахмед Доган - лидер на ДПС: „Деветдесет на сто от учителите не са на равнището на изискванията, дори съм скромен в този процент” (БТА).

Ние като данъкоплатци и избиратели считаме, че процентът на българските политици, които  “не са на равнището на изискванията” на общество ни, е много по-висок от цитирания (90%).

Продължаваме да стачкуваме до постигане на своите искания!

Не се поддавайте на натиска, който се оказва върху нас!

По-добре гладни, но достойни – бедни, но свободни!