Какво е днес? Дали това,което е и утре?

Може и да не го четете до края, понеже това е просто моя мисъл за ежедневието и разни неша,който ме объркват и в същото време ми дават стимул и донякъде воля да продължа напред

Ехе след като вчера гледах колко са се отказали от изпита се замислих- какво ли щях аз да направя, а и като се сетя че ми остава само още една година до завършване на образованието се сбърках от къде да почна,какво да правя, еми чакаи та аз не зная утре дали ще си отворя мързеливите не спали от три дни почти очички, а съм се замислила за някаква евентуална година напред. "другите и толкова не са направили" е най-често чуваното от мен, но все пак нали трябва да сме индивидуалисти- какъв индивидуализъм като масово отговора е незнам! Питам се аз подобни въпроси от рода как можеш да огодиш на хора който не знаят дори те самите какво желаят или накъде вървят, за да си индивидуалист трябва да знаеш от всичко по малко, нали?? И да разчиташ на своето,но риска е да засегнеш пък друг някои с други разбирания и пак ти крив и виновен за всичко. Все пак да разбереш какво е живота е нужно всеки ден да ставаш и да си казваш че всичко случващо е просто неизменим факт който по една или друга причина е трябвало да се случи за да разбереш следващата стъпка,която не знаеш към какво ще те отведе.... Не е ли забавно, да си живееш живота като вече ти е писнало,дори да живееш- това се е превърнало в част от ежедневието - да откриеш нещо с което ти се усложнява живота, но това не е всичко след като разбереш и свикнеш разбираш че онова, недопостимото всъщност е капка в океана от объркващи мисли и мнения. Мнение има всеки, но воля и сила да го покайе, смелост и кораж това вече е все едно, начела съм се на мнения за това или онова, както и коментари или анализи разталкуващи какво е искано да се каже и какво всъщност е излезло от казаното, и така нататък. Денят на истината настъпва всеки ден когато застана пред огледалото до външната врата,отварям я и си казвам, така или иначе трябва да изляза, а какво ще видя и откъде ще миня това е случайност. Въпрос на случайност малко смешно звучи,но мисля че естествения отбор почти не съществува, защото това пък означава да се категоризирам в дадена група, а то си е ясно - човек, колкото и смешно или жалко да звучи така е това е единственото определение,което слагам на всички от рода хомосапианс- хора, мъже и жени и точка. Вече за ум не мога да обсъждам всеки знае какво има в главата и въпреки това,колкото по-напред отивам и с всеки изминал ден, аз се питам: Какво зная? Какво мога? Всяко човешко същество е създадено с някаква цел, нали така и всичко се прави с една цел- удобството и развитието на хората а от там и на света. Да,но не съвсем, защото нали се оказа че с развитието следва и разрушение-това е естествения ход на нещата, така е цялата Земя. А и се оказва в последствие че всяко едно нещо се допълва и доразвива, но заедно с това се нарушава цялостта на друго нещо,което ще е в сблъсък с развиващото се и ще следва равновесие, както е познато в химията. Чудя се следователно така трябва да е и при хората, тогава следва въпроса- какво трябва да се промени за да се изравни положението така че да е едновременно всичко и същевременно нищо, изобщо може ли така- хем да се развиваш, хем да си в застои и какво ще е това състояние, дали ще си в състояние изобщо да знаеш всичко- едва ли дори основното дали ще си в състояние да знаеш? А и друг въпрос ми се върти из главата това е сигурно вече от преумората- до кога ще е утеха- е поне е по-вече от другия или има и такива, където и това не са направили, защото това означава да опиташ от всичко,което ще доведе до разруха. Тогва следва най-важния въпрос, който сигурно ще си задавам всяка сутрин- а сега накъде? И сигурно ще си отварям една или друга врата и ще вървя по различни пътеки към достигане на пределно ясната цел, която е само дума,защото не се знае нейното развитие и  тя е следващия момент. Това е интересното според мен в крайна сметка да видиш дали утре е по-различно от днес и то със сигурност е дори и много многог мъничко по-различно