Хронология на протеста: ден пореден - японския модел

Призоваха ни и ние се отзовахме. Бяхме мнозина, 700-900 души мирни,кротки и тихи. Странно е когато го казвам за най-многолюдния протест в защита на природата у нас през последните години. Да, многолюден но беззъб,досущ като сто годишна баба. Всичко си бе законно - разрешен от общинските власти и кротко охраняван от полицията а ние си шествахме досущ като в японско предприятие.

Събрахме след работно време зада се разходим от НДК до площада пред храма св. Александър Невски. Хем не смутихме столичното гражданство, хем полицията си дремеше кротко а политиците няма да се дразнят от днешните новини.

Шествието тръгна тихо и кротко, за почуда на зяпачите.


След него се строиха редици с левенти...


А шествието се разля като спокоен поток ...


Имаше млади и нахъсани


А мнозина зяпаха и се чудеха


Други пък снимаха



... как природозащитниците минават през тревата...


Кафе пиячите зяпаха нас, а ние снимахме тях


Полицията се намеси за да съхрани графика на трамваите


И заплесите


А ние си шествахме




Накрая стигнахме крайната си цел и наострихме сетива





Посрещнахме на импровизираната сцена герои и кандидат - герои на деня. Пред шествието говориха: привиканият от властите за обяснение блогер -Мишел, младеж от студентският съвет на СУ (?!?!?), пенсионер - от името на пенсионерите в България (ние пък му вярвахме), както и знайни и никому незнайни герои...



Посмяхме се искрено, на призиви твърде приличащи на рефрена - "кой не скача е червен". Дочух и лозунги звучащи, като сътворени от младежкото "сие ди сие". Всички тези щуротии останаха нечути и неподкрепени, както и освиркването при преминаването покрай военното министерство. В този момент, са кто и преди се опитаха да ни вкарат в чужди филми, но отново гласовете на радикалите си останаха самотни. Този път чух - не искаме ракети а дървета. То и ние така, но протеста е за Странджа, Рила, Иракли ...Това ние си го знаехме, затуй и реакцията бе нормална - пълен игнор.

Стана ми обидно, когато някакви хора се опитаха да ни вкарат в нещо приличащо на митинг от детството ми. Младежи с политически амбиции се опияняваха от славата а ние кротко се усмихваме и се отдадоха на обществен живот,всеки диреше другари и познати в тълпата. А пък аз се зарадвах на познати гръбчета:)



Както и на любопитни надписи...


Люде;)


Познати лица:)


Мислех си де ли ще стигне този протест, когато някой се напъва да го яхне и се превърне в новият Кошлуков, втори се напъва да ни вкара в бирария(знаете какво е тръгвало от Мюнхенските бирарии) а трети просто си зяпа.


Навярно Рила и Странджа ще последва съдбата на Пампорово, Банско, Баня, Несебър, Иракли и други бивши прекрасни кътчета.


Край

п.п. Кратки размисли във връзка с привикването от властите на блогера Мишел.

Първо много се радвам, че полицията е наела хора достатъчно грамотни, за да следят адекватно виртуалното пространство.

Всички тук знаем, че то не се използва само за бизнес, приятелски разговори, свалки или обмен на информация. Блоговете и форумите от много време се използват за пропагандиране на крайни религиозни, политически и сексуални възгледи. Именно в нета се случват или се подготвят не малко престъпления.

Второ, каузата бе благородна, но протеста незаконен и всички ние си сложихме главата в торбата отивайки на тях. Блокирането на улици си е нарушаване на обществения ред. Не случайно вчерашният, който бе разрешен от властите събра почти два пъти повече хора от не съвсем законният на площад Батенберг.

Трето видяхме как действа българската полиция срещу мирни и не съвсем мирни протести. Прибраха в ареста, тези които им се сториха по активни и привикаха други на разпит.

Те си вършат работата, така както мислят за правилно. Срещу нас може, срещу мутрите не, те си имат политически чадър. Строителните предприемачи пък масово си имат документи от правителството за инвеститори първи, втори и всякакъв друг клас.

Извод: който го е страх да не ходи при мечките в гората. Лесни каузи има достатъчно. Гражданското общество се формира от ентусиасти и се калява с трудни каузи. Да си малцинство не винаги значи да си луд.
------------------------------
Из хронология на протеста:
Ден първи
Ден втори
Ден трети