Цветовете

24 ноември 2006, 09:36 Публикувано в Психология | 4 коментара , 1204 прочита
Категории: Символика, Статии
Ключови думи: цвят
Червеният цвят е въплъщение на жизнена енергия, активност. Това е цветът на страстта. Той сякаш гори в себе си. Обичат го смелите, волеви и любознателни хора, живеещи пълноценен и съдържателен живот. Те са силно емоционални натури, склонни да рискуват.
"Червените", като цяло са общителни и доброжелателни, но ако усетят противодействие, могат и да избухнат. Те често вземат решения вместо другите, честолюбиви са и не са равнодушни към житейските блага. Психолозите отбелязват, че не е трудно да бъде съблазнена жената в червено.
Оптически жълтият цвят безпокои човек, боде го, дразни го. Ако се сравни с някое човешко състояние, то той би могъл да съответства на безумието, сляпото буйство.
Жълтият цвят символизира интелект, непринуденост и интуиция. Избират го хора с висока самооценка, уверени в себе си. Те изпитват потребност от емоционално общуване, обичат да им се възхищават.
"Жълтите" като цяло са оптимисти. Те са независими, нетърпеливи, понякога са непоследователни. Често пъти се стремят към пълно освобождаване от проблеми и грижи. Обичат всичко ново и непознато, адаптират се лесно.
Зеленото е най-спокойният цвят. Той не се движи наникъде и няма дори и оттенък на радост или печал. Това постоянно отсъствие на движение действа благотворно на изморени хора, но може да доскучае с времето.
Зеленият цвят е знак за стабилност и увереност. Той се харесва на хора, които са способни да претеглят и преценяват вярно благоприятните възможности. В обществото те предпочитат лидерската позиция, понякога потискат околните с авторитета си, при това обаче са склонни да помагат на другите дори в личен ущърб. Те са настойчиви, понякога твърде упорити при достигане на целите си, акуратни и педантични.
"Зелените" хора са приветливи, но доста потайни, стараят се да не пускат никого в своя личен свят. Те са доста придирчиви в запознанствата си - заради прекалената си критичност не винаги се разбират добре с околните.
Синьото предразполага към вглъбяване. Колкото по-дълбок и по-тъмен става синият цвят, толкова повече тласка човека към безкрайното, буди в него глад за чистота и стимулира свръхчувствителност. Много тъмно- синьото дава усещане за покой. Синьо близко до черното получава оттенък на печал. Когато става по-светъл, синият цвят придобива равнодушен характер и изглежда далечен и безразличен на човека, също както небето. И колкото по-светъл е, толкова по-беззвучен става. Синия цвят предпочитат хора, които се стремят към емоционален комфорт, спокойствие. Те ценят подредения живот и държат на доброжелателното отношение на околните. Често пъти тези хора са чувствителни, нерешителни и, като правило, изпитват страх пред трудностите.
"Дамите в синьо" са по-често затворени, склонни към самоанализ, срамежливи, но при това се справят добре с традиционно женските си задължения.
Оранжевия цвят предпочитат хора свободолюбиви, емоционални, хора, които умеят да се владеят. Притежават богата интуиция, мечтателни и склонни към размисъл. Любителките на оранжевия цвят нерядко се влюбват до пълно самоотричане.
Оранжево-жълт цвят харесват хора "демонстративни", стремящи се да бъдат в центъра на вниманието. Като правило те нямат особени проблеми със здравето, нито с общуването. Те са рационални, късметлии и дружелюбни, готови са да се притичат на помощ. Добри познавачи на чувствените удоволствия.
При добавяне на черно към червеното  се появява тъпото, грубо и неспособно да се движи кафяво.
Кафявия цвят избират хора, които се стремят към спокоен живот, онези, които твърдо и сигурно са стъпили на земята. Най-високо от всичко те поставят дома, семейството, приятелите и традициите. Нерядко кафявият цвят привлича онези, които са в конфликтна ситуация или изпитват физически дискомфорт и се нуждаят от почивка.
При добавяне на синьо, зеленото става замислен цвят.
Синьозелен цвят обичат онези, които се смятат за избрани. За тях са характерни студено-любезен маниер на общуване, високомерие, известен снобизъм. Хора, които предпочитат по-тъмните оттенъци на синьозеленото, са по-необщителни и са склонни към самолюбуване.
Тревистозелено харесват властните и волеви личности. Това е цветът на мизантропи и циници, които умеят да заобикалят сложните ситуации. Те често пъти се стремят да наложат своята воля на другите, но предпочитат да действат не веднага, за да не изпаднат в неудобно положение.
Виолетовият цвят - той е като изстуден червен цвят и затова звучи в известна степен болезнено, като нещо потушено и печално.
Виолетовото издава подсъзнателно желание да бъдеш харесван и кокетство. Обичат го творческите натури, намиращи се в душевен смут. Доста често деликатни и емоционални хора, с високи духовни претенции, изпитващи понякога потребност да избягат от реалността в света на копнежите и мечтите, също избират облекло именно в този цвят. Тези хора имат особен естетически усет и нерядко създават около себе си атмосфера на хармония и съгласие, макар че са склонни да подлагат всичко на съмнение.
Лимонено жълто се харесва на хора проницателни, активни и любознателни. Те мислят нестандартно и са твърде критични, но не понасят критиката, отправена към тях лично. Добре се владеят и умеят ловко да избягват компрометиращи ситуации. На пръв поглед радушни и скромни, понякога са завистливи и не приемат да им се отказва. Нерядко любителите на лимоненожълтия цвят страдат от сексуална студенина.
Розовият цвят е популярен сред романтичните и нежни натури, изпитващи потребност от любов и ласка. Предпочитат го и хора лекомислени, сантиментални, понякога незрели, дори инфантилни. Те са пасивни, но и емоционални и понякога се нуждаят да бъдат ръководени. Ярко розови тоалети обичат съвсем младите дами, склонни да се показват пред всички.
Небесносиният цвят символизира мечти и копнежи. Избират го онези, които се стремят към равновесие, хармония и съгласие. Любителите на небесносиньото се привързват лесно, умеят да бъдат верни. Сред тях има много фантазьори, безгрижни и лекомислени натури, които в моменти на беди лесно се отчайват.
Често определят бялото като "липса на цвят". То е символ на мира, в който изчезват всички цветове, всички материални свойства. Затова белият цвят действа на нашата психика като мълчание. Но това не е мъртво мълчание, а обратно - мълчание пълно с възможности.
Белият цвят традиционно символизира невинност и чистота. Той се асоциира едновременно със студ, сняг, но и със сиянието на светлината. Харесва се на онези, които се стремят към лекота и свобода. Хора, които искат да подчертаят чистотата, акуратностността си, които умеят да избягват неприятностите, отхвърлящи всичко мрачно и "мръсно", обичат да се показват в обществото изцяло "в бяло". В известен смисъл те са малко темерути и скучни хора. Понякога белият костюм говори за стремежа на собственика си към обновление, издава желанието му "да започне нов живот".
Черният цвят действа като нещо без възможности, като мъртво петно, като мълчание без бъдеще.
Черният цвят е символ на тайнственото, загадъчното, дори зловещото. Изборът на черния цвят говори за отсъствие, липса на нещо важно за човека. Черното облекло като че ли огражда, защитава от външни въздействия.
Любителите на черното са склонни към негативно възприятие на действителността и често търпят поражение в битките със съдбата. Като правило, те имат повишена потребност от независимост, съпротивляват се на външните влияния и не признават чуждия авторитет. "Черните" обичат да спорят и се отличават с краен субективизъм. Смятат своите идеали за непостижими.
Равновесието между бялото и черното дава сиво, а естествено сивият цвят не може да предизвика нито движение, нито звук. Сивото е нямо и статично, но тази статичност е по-различна от тази при зеленото, родена от два активни цвята - жълто и синьо. Затова сивят цвят е безутешната неподвижност.
То е неутрален, "неемоционален" цвят. Предпочитат го, онези, които съзнателно се изолират от външните въздействия, за да съхранят спокойствието и вътрешната си стабилност. "Хората в сиво" най-често са потайни, не обичат да афишират чувствата си. Те са благоразумни, предпазливи, предпочитат да остават в сянка и да контролират ситуацията (често ги наричат "сивите кардинали").

източник: електронно издание "HighStyle"