МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ИНСТИТУТ ПО ПСИХОЛОГИЯ

Един подценяван проблем...
Ние не обичаме да говорим за хората, които извършват самоубийство. Вярваме, че това няма да се случи нито с нас, нито с нашите любими хора. Но самоубийството е реалност и се случва много по-често, отколкото сме готови да повярваме.
Не избягвайте мисълта, че ваш близък, човек, когото обичате, може да се самоубие. Когато обаче можем да разпознаем важните предупредителни сигнали в поведението на човек, решил да предприеме самоубийство, е възможно да бъдат предотвратени себеувреждането и отнемането на човешки живот.

 Какво подтиква хората към самоубийство?
· Обстоятелствата са разнообразни, но чувствата, които изпитва човек при тези обстоятелства, са много по-важни. И това най-често е чувството на безнадеждност. Само при тежки психични заболявания хората чуват гласове, които им заповядват да сложат край на живота си;
· Не всички хора, които говорят или правят опити за самоубийство, искат да умрат. Често това е зов за помощ. Ако човек получи подкрепа в подходящия момент, животът му ще се преобърне в позитивна посока.

 Какво трябва да знаем за мислите и намеренията за самоубийство?
Най-важното нещо, което трябва да се знае за мислите за самоубийство, е, че те са част от лечимо заболяване, свързано с биохимични промени в тялото и мозъка - депресия. Мислите за самоубийство не са израз на лична слабост или недостатък на характера, нито са състояния, които просто ще преминат от само себе си. Депресията може да предизвика силна тъга, безнадеждност, умора, промени в апетита, смущения в съня, понижена способност за справяне с обичайни задачи, загуба на интерес към дейности, които преди са доставяли удоволствие. Взети заедно, тези симптоми могат да накарат някого да обмисля възможността за самоубийство като вариант за разрешаване на даден проблем.

При тежката депресия се разстройват биохимичните системи, които регулират емоциите. Хората, страдащи от тежка депресия, често мислят за неща, които са мрачни и тъжни. Лекарите наричат това селективна памет – да си спомняш само лошите неща или разочарованията в живота. Това е симптом на тяхното заболяване, а не израз на тяхната същност. При подходящо лечение страдащият от депресия започва да си припомня “добрите неща” и да развива по-позитивна представа за себе си и света.

КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЗА СЕБЕ СИ,

ако имате мисли за самоубийство?

Ако сте започнали да мислите за самоубийство, е важно да разберете какво всъщност представляват тези мисли: те са израз на лечимо медицинско заболяване. Не позволявайте чувството за срам и неудобство да Ви попречат да говорите за това с Вашия личен лекар, семейство или приятели. Предприемете незабавни действия и говорете с някого още днес. Не забравяйте, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем.

Ако хората не са наясно с депресивното заболяване, те могат да реагират по начин, който да накърни чувствата Ви още повече. Ето защо е важно да намерите някого, на когото имате доверие и с когото можете да разговаряте откровено. Психиатърът или психологът също са важен източник на помощ за Вас и Вашето семейство.

 Как да се преборите с мислите за самоубийство?

Поемете риска да споделите мислите и чувствата си с някого, на когото имате доверие: член на семейството, приятел. Има много начини да получите необходимата ви помощ. Безнадеждността и желанието да се разделите с живота няма да изчезнат бързо, но ще преминат за продължителен период от време. В този момент най-важното нещо е да се мобилизирате, за да превъзмогнете мислите и намеренията за самоубийство.

За да преодолеете тези чувства, най-напред трябва да ги споделите с някого. Това е много трудно, защото ако мислите, че самоубийството е единственият изход от дадена ситуация, вие несъмнено сте объркан и изпълнен със срам. Няма причина обаче нито да се срамувате, нито да не потърсите помощ. Вие не сте сам, много хора в труден период са имали същите мисли, но са ги преодолели и са се върнали изцяло към обичайния си начин на живот.

Излизайте с Вашето семейство и приятели. Когато се чувстваме добре, ни доставя удоволствие да бъдем заедно с нашето семейство и приятели. Когато сме депресирани, е по-трудно, но въпреки това е важно. Посещенията на или от проявяващи разбиране и загриженост роднини и приятели могат да Ви помогнат да се почувствате по-добре.

Избягвайте употребата на алкохол, наркотици и непредписани от лекар медикаменти. Повечето смъртни случаи при самоубийства са резултат от внезапни, неконтролируеми импулси. Тъй като алкохолът и наркотиците могат да допринесат за възникването на такива импулси, е много важно да ги избягвате. Алкохолът и наркотиците също така повлияват ефективността на лекарствата, които се предписват за лечение на депресия.

Опитвайте се да разпознавате ранните признаци на пристъп на гняв към себе си и се стремете да ги предотвратявате като се отнасяте към себе си с максимална грижа и внимание. Опитайте се да споделите чувствата си или да промените или избегнете ситуацията, която ги предизвиква.

Записвайте мислите си. Всеки ден пишете за Вашите надежди за бъдещето и за хората в живота Ви, които цените. Прочитайте това, което сте си записали, когато имате нужда да си припомните защо животът Ви е важен.

 
КАК МОЖЕТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДРУГИ ХОРА?

 Как да разпознаваме предупредителни сигнали у другите?

Понякога даже за професионалистите е трудно да разпознаят колко близо се намира даден човек до реализиране на самоубийство. Като приятел или член на семейството, Вие също не бихте могли да го разберете със сигурност. Ако чувствате, че има проблем, задавайте директни въпроси и посочете какво конкретно е предизвикало загриженост у Вас. Кажете му, че сте загрижен и се притеснявате за него. Говоренето за самоубийство с някого не може да му вмени идеята да предприеме такава стъпка. Ако е необходимо, предложете му да отиде на лекар. Предложете да го придружите, ако чувствате, че ще му е трудно да го направи сам. Ако прецените, че е налице непосредствена опасност да се нарани или да се самоубие, заведете го незабавно на лекар или повикайте спешна помощ.

·    Чувство на отчаяние и безнадеждност
Хората, страдащи от депресия, често споделят с близките си за чувства на крайна безнадеждност, отчаяние и съмнение в себе си. Колкото по-силни стават тези чувства и колкото по-често те биват описвани като “непоносими”, толкова е по-вероятно да възникне идеята за самоубийство.

·    Уреждане на делата
Когато някой активно урежда професионални и лични неща (приключва сделки, прави завещания, връща заеми и др.), за да подготви семейството си за времето, когато няма да го има, е много вероятно да предприеме самоубийство или акт на себеувреждане.

·        Репетиране на самоубийство
Репетирането на самоубийство или сериозното обсъждане на различни методи за самоубийство са индикации за намерение то да бъде извършено. Дори и да има колебания в намерението за самоубийство, такива приготовления могат да го улеснят значително, когато възникне моментен импулс.

         Злоупотреба с алкохол и наркотици
При усилване на депресивните симптоми може да е налице и злоупотреба с алкохол, наркотици или лекарства. Тези вещества могат да влошат симптомите на депресия или мания и да намалят ефективността на предписаните лекарства. Те могат също така да усилят импулсивното поведение и сериозно да замъглят преценката.
 
·    Начало на подобрение

 Може да звучи необичайно, но е възможно опитът за самоубийство да бъде предприет тогава, когато симптомите на депресията започнат да отзвучават и се наблюдава начало на възстановяването.

Специалистите вярват, че има връзка между ранното възстановяване и нарастването на вероятността за самоубийство. С отслабването на депресията, енергията и способностите за планиране могат да се възвърнат, преди да са изчезнали мислите за самоубийство. Изследванията показват, че е най-вероятно да се предприеме или да се повтори опит за самоубийство в периода 6 до 12 месеца след лечение в болница.

 Как да помогнете на някого, който може да предприеме самоубийство?
За човек, който страда от депресия и който може да предприеме самоубийство, могат да се направят много неща. Най-важните от тях включват слушане и говорене. Не възприемайте ролята на терапевт. Много често ние искаме най-вече да бъдем изслушвани. Въпреки че това може да се окаже трудно, ето някои начини, които могат да ви бъдат полезни:

      · Изразявайте съчувствие и загриженост
Тежката депресия обикновено се съпътства от състояние на самовглъбеност, необщителност и отчуждение. Когато се опитвате да помогнете, можете да се натъкнете на нежелание да се споделят чувства и мисли. В такива случаи е важно да признаете реалността на болка и безнадеждност, с които човекът с мисли за самоубийство се сблъсква. Въздържайте се да действате като терапевт, тъй като това може да породи чувства на съпротива и отхвърляне. Могат да Ви възприемат като човек, който се намесва грубо в чуждия живот. Останете си подкрепящ приятел и го окуражавайте да продължава лечението си.

  Опишете конкретните събития и поведения, които Ви безпокоят
Ако можете да назовете конкретните промени в поведението, можете да започнете да общувате. Опитайте се да му помогнете да преодолее чувството за вина. Липсата на интерес за общуване може да е резултат от чувство за срам и вина от това, че има суицидни мисли. Ако вече е извършил опит за самоубийство, чувството за вина и провал могат да влошат проблема. Важно е да го уверите, че няма нищо срамно в това, което мисли и чувства. Непрекъснато подчертавайте, че чувството на безнадеждност и вина са симптоми на лечимо медицинско заболяване. Поощрявайте усилията му да се придържа към плана за лечение.
 
  Подпомагайте професионалистите
Никога не обещавайте поверителност, ако смятате, че някой е много близко до самоубийство. Информирайте лекаря или терапевта за тези мисли. Ако е възможно, най-добре ще е да го окуражавате самият той да ги обсъжда с лекарите, но трябва да се уверите, че тези обсъждания са се състояли. Това може да стане като си уредите среща с лекаря или му се обадите по телефона лично. Помнете, че лекарите нямат право да Ви информират за състоянието, трябва просто да споделите с лекаря своите опасения.
Ако е възможно, трябва да получите от страдащия от депресия разрешение да се обаждате на неговия лекар при възникнал проблем. В противен случай, обаждането Ви може да се изтълкува като предателство, да влоши симптомите му или да му причини допълнителен стрес. Разбира се, ако прецените, че е налице сериозен риск от самонараняване, обадете се веднага на лекаря. С чувството на гняв ще се справите по-късно.
 
· Подчертайте важността на неговия живот за Вас и другите
Много хора намират за неуместно да изразяват с думи колко е важен нечий живот за тяхното благополучие. Очертайте по какви конкретни начини самоубийството би опустошило Вас и другите. Споделете личен опит.

· Бъдете готови да понесете гняв
Тя или той може да изразява гняв или да чувства предателство заради опитите да предотвратите самоубийството или да осигурите лечение. Проявете твърдост. Помнете, че тези реакции са причинени от болестта и ще изчезнат, след като той получи подходящо лечение.

 · Винаги бъдете подкрепящи
Много е вероятно този, който има суицидни мисли или е предприел опит за самоубийство, да изпитва чувства за вина и срам. Подкрепяйте го и го уверявайте, че неговите действия са причинени от заболяване, което може да бъде лекувано. Предложете постоянната си помощ при неговото възстановяване.

 · Погрижете се за себе си
Не е необичайно приятелите и членовете на семействата на хора с мисли за самоубийство да изпитват стрес, а също така и симптоми на депресия. Вие можете само да подпомогнете чрез окуражаване и подкрепа лечението на някого, но той трябва да положи и собствени усилия. Не фокусирайте цялата си енергия върху него. Искайте помощ от приятели и роднини. Придържайте се колкото можете повече към обичайните си дейности. Обръщайте внимание на собственото си състояние и търсете помощ, ако Ви е необходима.

 КАКВИ ДЕЙСТВИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ПРИ СПЕШНИ СЛУЧАИ?

 Ако някой заплашва, че ще извърши самоубийство, ако някой ви е казал, че е почувствал суициден импулс или ако вие сте убедени, че тя или той са близко до самоубийство, могат да ви помогнат следните стъпки:

· Приемете сериозно думите му, запазете спокойствие, но не бъдете пасивни, действайте;

· Намерете подходящо място за разговор и отделете колкото време е необходимо за него. Информирайте се за събитията и го окуражете да говори за мислите и чувствата си. Говоренето намалява риска от извършване на действие. По никакъв начин не подценявайте преживяванията му;

· Слушайте внимателно, поддържайте визуален контакт, оказвайте подкрепа чрез докосване или като държите ръката му, ако смятате, че е уместно;

· Задавайте директни въпроси. Разберете дали има конкретен план за самоубийство и дали желае да го сподели. Ако можете, разберете какъв метод за самоубийство ще бъде използван;

· Изразете загриженост, посочете какво конкретно Ви кара да мислите, че той е близо до извършване на самоубийство. Уверете го, че има начин да му се помогне и че нещата могат да се оправят;

· Ако ви сподели, че иска да се самоубие, покажете му своето притеснение и страх, но не казвайте: “Ти не бива да имаш такива мисли, нещата не са чак толкова зле”. Колкото и да Ви е трудно, помнете, че човекът Ви доверява дълбоки чувства и говоренето ще възвърне до известна степен психичния му комфорт. Предложете подкрепа, подчертайте, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем;

· Уважавайте чувствата му, бъдете разбиращи, не осъдителни или спорещи;

· Припомнете му възможностите, с които разполага (семейство, приятели, кризисни центрове). Попитайте го дали неговите най-близки хора са в течение на неговите намерения и кой от тях да бъде уведомен. Това е деликатен въпрос. Когато обаче става въпрос за спасяване на човешки живот, конфиденциалността не може да бъде спазвана;

· Не обещавайте поверителност, може да се наложи да говорите с неговия лекар, с полицията, с екип за кризисни интервенции или с всеки друг, който е обучен да помага;

· Включете други хора, не се опитвайте да се справите сами и да поставите под заплаха собственото с здраве и безопасност. Предложете практически съвети, консултиране при професионалист, лечение;

· Уверете се, че няма достъп до лекарства и оръжие и други средства за самонараняване;

· Поддържайте постоянна връзка, за да следите състоянието му. Поздравете го за смелостта да Ви се довери и да продължи да живее;

· Не го оставяйте сам, докато не се уверите, че е в ръцете на добри професионалисти. Ако трябва да излезете, направете така, че друг член на семейството или приятел да остане с него, докато не пристигне помощ.

· Ако е необходимо, обадете се незабавно на Бърза помощ.

· Да говориш за самоубийство на човек, който мисли за това, е опасно.
Да разговаряш обаче означава да признаеш страданието и да помогнеш на човека да излезе от изолация.

· Самоубиват се само хора, които са болни.
Всеки един човек може да започне да мисли за самоубийство, ако проблемите му изглеждат неразрешими.

· Хората, които говорят за самоубийство, не пристъпват към действие.
Когато някой говори за намерения за самоубийство, винаги трябва да приемаме думите му сериозно.

· Самоубийството е непредвидимо, нищо не може да се направи.
В повечето случаи хората са показвали явни или скрити признаци на по-различно поведение.

· Самоубийството е индивидуален акт, няма начин за въздействие.
Човек, който мисли за самоубийство, че чувства като в “задънена улица” и смята, че няма изход.

· Самоубийството е наследствено.
Няма данни за генетична предразположеност.

· Хората, които поглъщат таблетки, всъщност не искат да се разделят с живота си. Този, който наистина е решил да се самоубие, избира друго средство.

Няма логична връзка между тежестта на акта на самоубийство и мотивите. Всеки опит, колкото и наивен да изглежда, трябва да се приеме сериозно.