Магьосникът от Оз - СЦЕНИ 4,5,6!

31 август 2006, 22:46 Публикувано в Сапунени мехури | 0 коментара , 2237 прочита
Категории: София, Култура и изкуство, Забавление, Събития
Ключови думи: театър, сапунени мехури, сценарий, магьосникът от оз
АКТЬОРСКИ СЪСТАВ:

разказвач - joneff
Дороти от Канзас - Malkata feq
Тото - momo
Плашилото - Ace Coke
Тенекиеният човек -  Vimp
Лъвът - momo
звярът  Калиди -  joneff
Oз - The Maker
Западната магьосница - Eowyn
Маймуната - joneff



ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 /Утро. Плашилото пази пред колибата./

Дороти:
Добро утро! Как спахте?

Плашилото:
Благодаря! Аз никога не спя.

Тенекиеният човек:
Ох!

Дороти:
Какво беше това?

Плашилото:
Кое? 

Тенекиеният човек:
Ох!

Дороти:
Някой охка.

Плашилото:
Нямам представа...

/Отмества се и вижда че зад него е застинал в неудобна поза един тенекиен човек./

Дороти:
Вие ли охкате?

Тенекиеният човек:
Да, аз. Повече от година пъшкам и никой не ме е чул! 

Дороти:
Какво можем да направим за вас?

Тенекиеният човек:
Смажете ме. Ръждясал съм и не мога да се движа. Масльонката е в колибата.

Дороти:

Ей сега! /Влиза в колибата/

Плашилото:
Кажи приятелю, това година дълго ли е?

Тенекиеният човек:
Разбира се. Година, това са 365 дни,

Плашилото:
365? Това повече ли е от три?

Тенекиеният човек:
Колко си глупав! Сигурно не умееш да смяташ?

Плашилото:
Ами…

Дороти:
Къде да ви смажа?

Тенекиеният човек:
Най-напред врата. Сега и краката. Благодаря!

Дороти:
Кой сте вие?

Тенекиеният човек:
Аз съм Тенекиеният човек.

Дороти:
Тенекиен човек?

Тенекиеният човек:
Да, бях дървар. Но веднъж брадвата ми така се отплесна, че ме разсече на две.

Дороти:
Ах, ухас!

Тенекиеният човек:
Но докторите ме спасиха. Направиха от ламарина ново тяло, крака и ръце. Чувствам се железен.Само дето нямам сърце и понякога ръждясвам.

Дороти:
Ние отиваме при Оз в Изумрудения град и се отбихме да пренощуваме във вашата колиба.

Тенекиеният човек:
Защо отивате при Оз?

Дороти:
Аз ще го помоля да ме върне в Канзас, а Плашилото ще поиска да му сложи малко мозък в главата.

Тенекиеният човек:
Допускате ли, че Оз би ми дал сърце?

Дороти:
Ами да, защо не? То ще е толкова лесно, колкото да даде мозък на Плашлото.

Тенекиеният човек:
Ще мога ли да се присъединя към вашата компания? Да имам сърце е най-съкровеното ми желание!

Дороти:
О, Разбира се!

разказвач:
Дороти, Плашилото, Тенекиеният човек и Тото вървели с надежда към Изумрудения град. Всеки от тях вярвал, че прочутият Оз ще изпълни най-голямото му желание. По пътя пеели много песни и изобщо падала страхотна веселба. Но момент, не чувате ли нещо..?

/Чува се силен рев. Изневиделица изскача един лъв. Той събаря Плашилото и Тен.човек и се спуска да захапе Тото./

Дороти:
Да не сте посмели да ухапете Тото! Не ви е срам! Такъв голям звяр, да напада едно малко кученце!

Лъвът:
Да, но не го ухапах!

Дороти:
Да, но щяхте да го ухапете! Вие сте един голям страхливец!

Лъвът:
Знам това. Много добре го знам, но накво да правя?

Дороти:
Че аз откъде да знам! Само като си помисля, че ударихте един натъпкан със слама човек!

Лъвът:
Със слама ли?

Дороти:
Разбира се, че е натъпкан!

Лъвът:
Ах! И другият ли е от слама?

Дороти:
Не, той е от тенекия!

Лъвът:
Ах! Затова си строших ноктите! А това малко животно?

Дороти:
Това е моето куче Тото.

Лъвът:
От тенекия ли е или е натъпкано със слама?

Дороти:
Не, то е куче.

Лъвът:
Какво чудно животинче. Сега виждам, че е необикновено малко. Никому не би минало през ума да ухапе такова мъничко същество, освен на такъв страхливец като мене!/Заплаква./

Дороти:
Ей, какво правите? /съжалява лъва/ А как станахте страхливец?

Лъвът:
И за мен е загадка. Предполагам.че съм роден страхливец.

Тенекиеният човек:
Може би страдате от някаква сърдечна болест?

Лъвът:
Възможно е.

Тенекиеният човек:
В такъв случай, трябва да сте щастлив, защото това показва, че имате сърце.

Лъвът:
Може би, ако нямах сърце, нямаше да бъда страхлив.

Плашилото:
А мозък имате ли?

Лъвът:
Не съм проверявал, предполагам че имам.

Плашилото:
Ох, аз отивам при Великия Оз, да ми даде мозък.

Тенекиеният човек:
А на мен сърце.

Дороти:
А аз ще го помоля да ме върне в Канзас.

Лъвът:
Ах! Тогава позволете ми да тръгна с вас! Да получа поне мъничко смелост е най-съкровеното ми желание!

Дороти:
Да вървим!

/Чува се страшен рев/

Дороти:
Какво ли е това?

Лъвът:
Това е Калиди. /Трепери./

Тенекиеният човек:
Какво е това Калиди?

Лъвът:
Ужасно чудовище. Страшно се боя от него!

Дороти:
Тогава да бягаме!

Лъвът:
Не! Той бяга по-бързо от нас!

Тенекиеният човек:
Аз ще го насека.

Лъвът:
Ах, страх ме е!

Дороти:
Засрамете се, та вие сте лъв!

Лъвът:
Аз се срамувам, повече от това не мога!

Плашилото:
Застанете срещу него и изревете! 

Лъвът:
Не смея!

Плашилото:
/Властно./ Ревете!

 /На поляната изскача Калиди. Лъвът изревава и той се спира стреснат. В това време Тенекиеният човек го удря. Калиди подскача. Лъвът изревава отново, Калиди побягва,/

Всички:
Ура, победихме

Дороти:
Не сме ли се отклонили от пътя?

Плашилото:
Не, на него сме.

Дороти:
Напред!


ПЕТА СЦЕНА

/Тронната зала на Оз. На трона стои огромна глава/

Оз:
Аз съм Оз, Великият и Страшният. Коя си ти и защо си дошла при мен?

Дороти:
Аз съм Дороти.

Оз:
Откъде си взела тези сребърни обувки?

Дороти:
Дадоха ми ги Дъвчащите, задето убих Злата Източна магьосница.

Оз:
Откъде имаш този белег на челото?

Дороти:
Добрата Северна магьосница ме целуна и ме изпрати при вас.

Оз:
Какво искаш от мене?

Дороти:
Да изпълните трите най-съкровени желания на моите приятели и да ме върнете в Канзас.

Оз:
Защо аз да направя това?

Дороти:
Защото сте Велик и силен, а аз - слаба и беззащитна.

Оз:
Не си слаба, щом си успяла да убиеш Злата Източна магьосница.

Дороти:
Това стана случайно. 

Оз:
Ето моят отговор: Нямаш право да искаш да те върна в Канзас, ако не ми дадеш нещо в
замяна. Трябва да унищожиш Злата Западна магьосница.

Дороти:
Но аз не мога.

Оз:
Ти си унищожила Източната Магьосница, но в страната на Оз остана още една лоша магьосница. Когато дойдеш и ми кажеш, че и тя е победена, аз ще те върна в Канзас.

Дороти:
Но ако вие, Великият и Силният не можете да я унищожите, как мога аз да направя това?

Оз:
Не зная. това е моят отговор.

/Вратите се затварят. Дороти излиза, влиза Плашилото. Вратите се отварят./

Оз:
Аз съм Оз, Великият и страшният. Кой си ти и защо си дошъл при мен?

Плашилото:
Аз съм Плашило. Нямам мозък. Дойдох да ми сложите малко мозък в главата. 

Оз:
Никога не правя услуги без да получа нещо в замяна. Ако ти унищожиш Злата Западна магьосница, аз ще ти дам такъв мозък, че ще станеш най умният човек в страната на Оз.

Плашилото:
Аз разбрах, че вие искате Дороти да я унищожи.

Оз:
За мене е все едно кой ще я унищожи, но докато тя е жива, няма да получиш мозъка, който така силно желаеш.

/Вратити се затварят. Влиза Тенекиеният човек./

Оз:
Аз съм Оз, Великият и Страшният. Кой си ти и какво желаеш?

Тенекиеният човек:
Аз съм Тенекиеният човек, нямам сърце и не мога да обичам. Моля ви дайте ме сърце, за да стана и аз като другите хора!

Оз:
Ако наистина искаш сърце, трабва да го заслужиш.

Тенекиеният човек:
Как? Звярът Като помогнеш на Дороти да унищожи Злата Западна магьосница. Тогава ще ти дам най-голямото и най-обичащото сърце. А сега върви!

/Вратите се затварят. Влиза лъвът./

Оз:
Аз съм Оз, Великият и Страшният. Кой си ти и какво искаш?

Лъвът:
Аз съм Страхливият лъв. Дойдох да помоля за смелост!

Оз:
А защо аз да ти дам смелост?

Лъвът:
Защото сте велик и силен и само вие…

Оз:
Донеси ми доказателство че Злата Западна магьосница е унищожена и аз моментално ще ти дам смелост. Но докато тя е жива, ти ще си останеш страхливец! 

/Вратите се затварят. Всички наобикалят лъва/

Плашилото:
Даде ли ви някаква надежда?

Лъвът:
Да. След като унищожа вещицата.

Тенекиеният човек:
И какво ще правим сега?

Дороти:
Мисля че все-пак трябва да опитаме!

Лъвът:
Аз ще дойда с вас, въпреки че съм страхлив!

Плашилото:
И аз ще дойда, нищо че съм глупав!

Тенекиеният човек:
Нямам сърце да убивам, но щом всички идват, ще дойда и аз!

Дороти:
Благодаря ви приятели! Да вървим!

 

ШЕСТА СЦЕНА

/Кулата на Западната магьосница. Тя се взира в далечината./

Западната магьосница:
Я какво е това там? Чужденци са влезли в земите ми? О, нещастници!
Еппи, пеппи, кекки.
Хилло, хелло, холло,
Зоуззи, зуззи, зик!

/Влетява водачът на крилатите маймуни/

Маймуната:
Какво ще заповядате господарко?

Западната магьосница:
Идете веднага при чужденците, които са влезли в земите ми и ги затворете в тъмница. Всички, освен лъва. Ще го яздя, като кон.

Маймуната:
Слушам.

/Отлита и след миг се връща, като води Дороти./

Маймуната:
Заповедта е изпълнена.

Западната магьосница:
Защо водиш момичето?

Маймуната:
То е закриляно от силите на доброто. Има знак на челото и не можем да му пакостим.

/Отлита. Дороти и вешицата се гледат.Тото започва да лае./ 

Западната магьосница:
Ау! Какво е това?

Дороти:
Това е моето куче Тото.

Западната магьосница:
Да се държи далеч от мен!

Дороти:
Добре.

Западната магьосница:
Отивай да работиш в кухнята! Ще изпълняваш всичко каквото ти наредя, разбра ли?

Дороти:
Да.

Западната магьосница:
Чакай! Какви са тези сребърни обувки?

Дороти:
Дадоха ми ги дъвчащите.

Западната магьосница:
Стига си дрънкала. Върви!

/Дороти излиза/

Западната магьосница:
Тази глупачка не знае каква сила крият Сребърните обувки. Какво да направя? Измислих!

назад                                                                                         напред