Дъждовни гледки

Дъжд..
След него локви. И в локвите небе, удавени фасове и всичко останало, което може да се отрази в наклонените равнини на тротоара.



Чакам тролея и си мисля за огледалността на света. Харесват ми всички цветни чадъри. Особено малките.



Влюбих се в двете самотни рози нелогично застанали пред сив панелен блок. По листенцета им вода и тревога. Някаква. За нещо. А вдъхват толкова спокойствие в душата ми!...



Обичам да бъде юни.