Без "БЪДЕЩЕ"

31 януари 2007, 10:13 Публикувано в Сапунени мехури | 0 коментара , 560 прочита
Категории: Небивалици, България, Интересни линкове, Размисли
Ключови думи: бъдеще, имена, думи, символика, селища
Табела
Пътувам в микробуса, на предната седалка и си мисля за бъдещето. Профучаваме покрай табела, върху която думата “Бъдеще” е зачеркната с дебела червена диагонална линия. Подсъзнатело си помислих — ти нямаш бъдеще!

Когато пътувам из страната, по родните шосета, за миг се вглеждам в табелите отбелязващи началото и края на дадено селище. Причината да се заглеждам в тях е не само информативна, но и от чисто любопитство за названието на крайпътното селце. Струва ми се, че и цял живот да минавам през него, никога няма да спра, най-малко заради името му, което започва изписано върху бялата пътна табела и завършва отново на нея, зачеркнато от край до край.

Съвсем скоро, точно този детайл ми се натрапи, когато преминавах покрай село със странното име “Бъдеще”.

с. Бъдеще

За по-малко от секунда се вгледах в табелата, отбелязваща края на селото със зачеркнато с дебела линия име. Може да звучи прекалено метафорично, но странен ми се струва животът в селце, където няма бъдеще. Хората живеещи в него, в единия и другия край, виждат бъдещето зачеркнато (табелите за край на селото), а за да видят неговото начало трябва да напуснат границите му и да го погледнат отвън. Според друго тълкуване, селото се намира извън времето, т.е. живее в свое бъдеще, запазено само за неговите обитатели. За външния наблюдател, това остава скрито, от илюзията за пустеещи къщи и посърнали хорски лица, които ужким живеят толкова назад в миналото, че са загубили всякакви надежди да го напуснат.

Проблемът е сходен и със селата, които носят имената Вяра, Надежда, Любов и т.н. Така погледнато, с лека ръка зачеркваме ценности, заради които живеем.

Вяра, Надежда, Любов

Как ли ще изглежда, ако на табелите за край, имената се заместят с антиподите им. Вяра става Недоверие, Любов — Омраза, Бъдеще — Минало (тук трябва да се измисли нещо друго, защото, не е хубаво да се зачерква и миналото). Ето защо е по-адекватно, вместо подобни наименования, да се измислят такива, които не значат нищо (като с. Трапоклово), или ако в селото растат много дюли, да бъде кръстено с. Дюлище (Дюля и Дюлево са вече заети), ако пък има много нагорнища и надолнища — с. Долно Нагорнище e много по-удачно име от с. Възвисение, например. Такива имена само смущават душевния ни мир.

автор: Евгени Динев,
източник: http://www.evgenidinev.com