котенце

Толкова ми е скучно и самотно, когато прекарвам ден след ден у дома. То, вярно, сесия е, трябва да уча.. ама пък човек не може да седи все навел глава над лекциите. Понякога имам нужда просто да стана, да гушна някого и тогава да мина на следващия въпрос от конспекта. Затова (и не само) вкъщи решихме да си вземем котенце. То ще ми е компания и приятелче.
Дребосъкът още сучеше, когато го видях за последно. Обещаха да ми го дадат тази неделя, когато ще е станал достатъчно голям, за да се отдели от мама. Толкова го искам и чакам, че вчера отидох да му купя храна. Избрах някаква и чак днес разбрах, че то имало специална храна за малки животни. Явно, че човек трябва добре да се подготви, когато поема отговорността да се грижи за някого. В този ред на мисли приемам съвети всякакви.
Когато котенцето пристигне у дома със сигурност ще ви затормозя с някоя фотосесия.
Стискайте ми палци да бъда добър коте-стопанин!