Самота

Тихо... Тихо... Нежно, нежно...
Необятно.
От небето до земята.
И обратно.

Някой идва. Някой чука
на вратата.
Кой е? Аз съм... Плахи стъпки...
Самотата!

Бледа... Бяла... Запъхтяна...
В час уречен.
Добро утро... Извинявай...
Добър вечер...

Лекомислена... Усмихната...
На стола.
Неочаквано смутена.
Бавна... Гола.

Радиаторът... А чайникът
къде е?
Одеалото, което
ще я сгреее.

Кратък полъх. И открехната
вратата.
Тук ли е.. Или я няма
самотата.

Тука е, ако я няма.
И обратно.
Тихо... Тихо... Нежно... Нежно...
Необятно.


Недялко Йорданов