ISO

Всеки фотолюбител знае, че едно от нещата, по които се различават фотографските филми е тяхната чувствителност към светлината. Не трябва да се забравя обаче, че колкото е по-чувствителен филмът, толкова повече се влошава качеството на изображението. Предимството на високочувствителните филми е, че с тях може да се снима и при по-лоши светлинни условия на по-високи скорости на затвора от ръка, така че снимката да не се размаже. 

През годините се използваха няколко стандарта за чувствителност. Добре известни са ни руският стандарт ГОСТ, немският DIN и американският ASA. През последното десетилетие се наложи универсалният стандарт ISO и в момента чувствителността на всички фотографски филми е означена по този начин. Най-често срещаните филми са с чувствителност 100, 200, 400 и 800 ISO. Разбира се, могат да се намерят и филми с много ниска чувствителност и съответно високо качество (ниска зърнистост и висока резолюция) 25 или 50 ISO. На пазара има също и много високо чувствителни филми - 1600, 3200 ISO и дори повече. 

При дигиталните фотоапарати, както знаем, матрицата е една и не се сменя по подобие на филма. Как можем да ползваме тогава различна чувствителност, необходима ни за различните светлинни условия? Изходът е един и той е усилване на сигнала от матрицата по същия начин, както се усилва сигнала на усилвателя на една HI-FI система. Разбира се, това неминуемо води и до усилване на шумовете и намаляване на качеството на изображението. Повечето дигитални фотоапарати от любителския клас имат настройка на чувствителността между 50 и 400 ISO. Някои дори до 800 ISO, а огледално рефлексните модели с по-голям размер на сензора и до 1600 и 3200 ISO. 

Винаги използвайте възможно най-ниската чувствителност, ако желаете снимките ви да са с по-добра резолюция, динамика и с по-малко електронен шум. В следващия пример сме показали разликата в качеството на изображението при различни нива на чувствителността, съответстващи на 100, 200 и 400 ISO

Вероятно забелязвате, че най-силно изявен е шумът в по-тъмните места на снимката, т.е там където полезният сигнал е слаб, докато в светлите участъци почти няма видима разлика. Разбира се, има множество програми, които са създадени да се борят с шума и до някъде успяват, но за сметка на загуба на финни детайли в изображението. 

На примера горе виждате резултата от обработката с една такава програма.

Така или иначе, с никакъв шумоподтискащ софтуер не може да се постигне качеството, което бихте получили ако използвате по-ниска чувствителност и статив или опцията за оптична стабилизация, ако апаратът ви има такава.