еретично

Вълнувам се, че ще има Ратха Ятра. Толкова го обичам този фестивал.
Струва ми се, че е най-пъстрото и весело събитие в приятните летни дни, най-различното от всичко останало в столицата.

Вие някак не харесахте постинга с новината. Чудя се защо. Заради по-сухото му съдържание, заради самия фестивал или заради Кришна? Всъщност то си е право на всеки да одобри или не, иначе нямаше да има смисъл от оценките.

Сигурно вашият Бог е друг. Или вярвате в нещо, което не е Господ. В себе си? В красив идеал? Или не вярвате...

Бог? Какво е той? Има ли го? Къде е? Колко е голям?

Нямам нищо против Иисус, Аллах, Мохамед... Чела съм Библията, приятна история. Но хиляди пъти по-интересна ми се вижда индийската култура. Буда, след стъпките, на когото изниква лотосов цвят... Вишну, който седи на дъното на океана и при всяко негово вдишване се ражда по една Вселена.. Шива, който танцува върху останките на един развален, деградирал и без ценности свят, за да се появи на същото място съвсем нова чиста цивилизация...

Харесва ми да няма ад и рай. Не искам да отивам някъде, където ще съм подложена на мъчения. Колко по-красиво е да бъда дърво! Примерно череша. Има нещо приятно за душата в теорията за прераждането. Осигуряваш си някакво 'после', което при всички случаи е по-добре от нищо.

По-честно е, ако не те съдят за грешките на другите. В Библията имаше нещо, че до не-знам-си-кое коляно носиш последствията за греха на дядо ти, да речем.

Аз бих обикнала един Бог, който не ми забранява да мисля за други освен него, не ми налага заповеди и не ангажира цял един ден от седмицата за себе си.

Бих се влюбила в Бог, който е близък до мен, който също греши или поне се забавлява най-човешки. Изпива млякото на краварките или прави куп други бели, с които очарова.

Индийската религия ми допада с това, че в нея има много утешителни слова за душата. Ама наистина ти олеква, ако поне малко се опиташ да я разбереш, да се замислиш. Сякаш е създадена, само за да те накара да се чувстваш добре... Изведнъж осъзнаваш, че нищо не е по-важно от собсвения ти вътрешен мир. Никоя личност или предмет. Нито дори Бог. Важна е хармонията в теб. Усещането ти за пълнота, равновесие и усмивка.

Херман Хесе ме накара да погледна към Източния свят и да открия там удивителни неща. Смирението като висше качество. Музиката. Звукоусещането. Силата на мантрите. Търпението да се учиш от себе си съзерцавайки нищото. Тънката граница между илюзия и реалност. Смелостта  да напуснеш за миг  тялото и да отидеш  някъде, където не си привързан към нищо. Изкуството да овладееш собствените си сетива.

Ще цитирам Алберт Айнщайн, който казва "Като чета Бхагавад-гита, единственият въпрос, който остава, е как Бог е създал вселената. Всичко друго изглежда не толкова важно."

Всичко друго, съвсем всичко е Майа, малката сестра на Кришна.