Нa секундата реших, че ще се оженя за нея. Но какво можех да й кажа, за да се запознаем? „Искаш ли дъвка?" ми звучеше простовато. „Здравей!" ми се стори твърде безличен поздрав за бъдещата ми съпруга. Май щях да избързам, ако й признаех: „Обичам те! Изгарям от страст по теб!"
„Искам да те направя майка на моите деца" беше доста предвзето. Затова и нищо не казах. След малко автобусът спря на нейната спирка, тя слезе и никога повече не я