Ако вече сте чели моята предистория, значи знаете какво сладко коте съм аз. Толкова-толкова мило...

Толкова ми е скучно и самотно, когато прекарвам ден след ден у дома. То, вярно, сесия е, трябва да уча.. ама пък човек не може да седи все навел глава над лекциите. Понякога имам нужда просто да стана, да гушна някого и тогава да мина на следващия въпрос от конспекта. Затова (и не само) вкъщи решихме да си вземем котенце. То ще ми е компания и приятелче. Прекарвам доста време у дома, дори и когато не е сесия, и така вече няма да бъда