Най-голямата награда на олимпиадата по ГО

02 май 2011, 09:40 Публикувано в Начално образование | 4 коментара , 986 прочита
Категории: Коментари, Приятели, Гражданско образование, Час на класа
Ключови думи: приятелство, олимпиада го

Ще си позволя да повторя заглавието на Мария от Фейсбук...

"Най-голямата награда на олимпиадата по ГО - приятелството".

За първи път бях на олимпиада по ГО и имам много смесени чувства.

От една страна - перфектна организация, чудесни домакини, комисия, която съвсем справедливо класира участниците...

От другата страна обаче видях децата... Стрес, научени фрази наизуст, четене по роли...

И се замислих... На какво учим финалистите на олимпиада по ГО - на папагалщина, измама, подлизурство... Нима така ще станат граждани?

Аз го казах и там - не са виновни нито колегите, още по-малко - самите деца. Аз им се възхищавам за огромния труд, който са положили и ги поздравявам всички! Но смятам, че нещо (даже много неща) трябва да се променят в регламента и в начина на защита от страна на децата... Защо защитата да не бъде по начин, подобен на описания от Стефанов?

Но за финал - наистина най-голямата награда беше създаденото приятелство на три деца от различни градове - Валерия, от София, Яна - Ловеч и Цвети от Враца. Деца,продължете това приятелство и за в бъдеще - така се става гражданин на света!

RSS за коментари Коментари

# | от stefanov на 02 май 2011, 11:00

Тази година имаше изобилие от всякакви конкурси и състезания (повечето платени) и учениците губят интерес към участие в тях. В момента например има национална олимпиада по здравословно хранене. Регистрирането за участие в нея е изключително примитивно и недообмислено - ученикът сам пише името на училището си и класа си като само едно разминаване в начина на изписване кара сайта да сумира точките по нов критерий. Вчера сутринта, например, от моето училище бяха участвали три деца, които изписаха училището по различен начин. нямам си представа как ще се избере класът с най-много точки при положение, че не може да се различи от кои град и кое училище е той. Та петте награди - Ути, DJ парти и три инд. награди предизвикват само подигравки - при положение, че участват няколкостотин (според мечтите на маркетинг-агенцията, която организира олимпиадата, на практика няма ограничения) училища.

Та започнах да пиша за руския опит. Тази година отново бях отново в Москва. Попаднахме на училищния етап, където в учителската стая учениците представиха своя проект, но и тук има наизустяване. Едно от момчетата се притесни (българи с фотоапарати, три директорки и цял клас слушатели), но момичетата говориха гладко. Руснаците отделят внимание на целта, хипотезата и задачите, ние на крайния резултат, което ги впечатли. При проекта с играчките (който не е класиран от журито и не продължи, сори) всичко бе изнесено онлайн. Учениците ни се запознаха с въвеждащите онлайн материали, работиха онлайн в уики-страниците на училищния сайт, следяха развитието на проекта, създадоха паралелен сайт, научиха се да публикуват в Calameo, а крайните продукти от него са онлайн - книжка, филм, споделяне опита тук, в Общността.

Така че ще търсим крайния вид на нещо наше - как да се преодолее това наизустяване и притеснение на децата? Каква да е формата? Ако не наизустят, как ще го защитят? А дали и трябва да го представят по този начин?

... Да използвам случая... Преди една година филмчето на второкласника Ким Шахов от поста ми, който цитира Деси, ни вдъхнови - някои колеги го използваха, за да покажат как израства растение, самите ние се вдъхновихме се учихме какво е покадрова анимация и TimeLapse. Да напишем ли благодарствено писмо от името на Общността до директора на учиището му?

# | от Dochka Kyuchukova на 02 май 2011, 18:38

Деси, напълно съм съгласна с теб. Още от своето детство намразих всички видове викторини, в които ни караха да наизустяваме различни и понякога непонятни за нас самите факти, за да се представяме добре. Остана ми стреса и умението да наизустявам. Според мен е важно децата да участват на различни мероприятия, да се запознават с различна тематика от ежедневието, но трябва да се оценява умението им да говорят и най-вече да споделят своето лично мнение по въпроса. Затова ми хареса онова, което Стефанов публикува за училищата в Москва и се опитвам да провокирам у своите ученици такива желания за изява.

Стефанов, според мен такова писмо до директора на училището написано от нас ще е добра морална награда за детето. Ние наистина се поучихме от неговия проект и идея и запалихме и нашите ученици да участвуват. А какво по-добро признание от благодарността за положения труд и оценка за оригиналната идея?

Надявам се и други колеги да споделят своето мнение.

# | от Maria Dimitrova на 02 май 2011, 19:58

Съгласна съм да изпратите писмо до училището на детето. То заслужава. Що се отнася до олимпиадата - съмнявам се, че нещо ще се промени.

# | от stefanov на 02 май 2011, 21:50

Нека попитаме децата в класовете си как биха искали да представят и защитят проектите си. Не са ли много малки за защита от този вид? Какви алтернативи има?

Може би в Търново през юни и в Бургас през август ще стане дума за формата на такова представяне.

Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Най-голямата награда на олимпиадата по ГО

RSS за коментари Коментари

Приятели