Без заглавие

11 август 2009, 14:13 Публикувано в Поезия | 4 коментара , 375 прочита
Кому бе нужна тази нощ
щом няма светлина в сърцето?..
Китарен звън с последния акорд
изчезва в тъмнината на небето.
 
Кому бе нужен този звук
щом няма тишина да го поеме?
Ръцете са сковани в безпомощен юмрук
очите впити са във спомени...
 
Самотни, скрити зад безцветната дъга
безчувствени стоим със празен поглед...
Телата ни са тихи, обвити във тъга
душите ни умират в хаотичен полет...
 
Кому бе нужна тази нощ?
Кому бе нужен и звук струнен?
Щом няма светлина в света
и тишина, в която да се чуем.
 
Някога през 90-те...