Ако

Ако можеш да запазиш равновесието си, когато
всички губят своето и тебе обвиняват за това;
ако продължиш да вярваш в себе си, когато
всички се съмняват в теб, и все пак отчиташ тяхното съмнение;
ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;
или ако те лъжат - да не си служиш с лъжи;
или ако те мразят - да не излъчваш омраза
и все пак да не бъдеш твърде добър,
нито да се правиш на съвършен мъдрец;
ако можеш да мечтаеш и да не правиш мечтите си свой господар;
ако можеш да мислиш и да не превръщаш мислите си в единствена цел;
ако можеш да посрещнеш триумфа и падението като двама еднакви измамника;
ако можеш да понесеш да чуеш как истината, изречена от теб,
се изопачава от подлеци и се превръща в подпора на глупци;
или да видиш как се руши онуй, което цял живот си творил,
но да не се прекършиш и пак да почнеш да твориш,
дори с похабени инструменти;
ако можеш да загубиш и да почнеш отначало
и никога да не продумаш за загубата си;
ако можеш да насилиш сърцето, нервите и мускулите си
да ти служат още дълго, макар съвсем отмалели, и тъй да издържиш,
когато няма вече нищо в теб, освен Волята, която ти шепти “дерзай!”;
ако можеш да разговаряш с тълпите, но да запазиш благородство;
или да се движиш с царе, без да губиш допира с обикновеното;
ако нито враг, нито любящ приятел могат да те наранят;
ако всички хора са ти драги, но никой твърде мил;
ако можеш да запълниш бягащата минута със шейсет достойни секунди...
твоя ще е Земята и всичко, което е в нея.
И което е по-важно - ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

има много преводи на творбата на Киплинг, но този като че ли най-много ми допада