Един студент в Америка - среща със стар приятел и малко забавление

<==== продължение от предишния постинг

Брата Коста отново дойде на гости.

Този път си работих в ресторанта. Отидох да дам една поръчка, провиквам се за номера на поръчката и го видях. Че като ме напуши на смях. Не мога да спра да се смея от радост. За съжаление обаче малко преди това бях казал на шефката, че мога да остана до по-късно, защото един колега беше закъснял. Така, че брата коста ме чака около час два докато свърша. Той пък бил тука само за малко, така че бяхме заедно за около 3-4 часа. Времето беше лошо и отиодхме до другия град да пазарим. Беше прекалено рано и не можахме да купим нищо, защото магазините бяха затворили. После отидохме до старбъкса (Starbuсks е много известна марка кафенета в америка. Няма да се очудя, ако вече има и в софия такова) испихме по едно фрапочино, поговорихме си малко и това беше. Каза, че ако може ще дойде отнвоо да се видим. Ако не не знам след колко години ще се мернем отново. Поне добре, че е скайп да си говорим от време на време. А това ми е най-добрия приятел. Кофти. Като споменах скайп, разговорите до САЩ са безплатни независимо дали се обаждаш на мобилен или стационарен телефон. Започва да мирише вече на края на телефоните, такива каквито ги познавахме досега май. Поне ако зависи от мене де.Почти не бих ползвал обикновен телфон тук. При положение, че под път и над път има безжичен интернет. И в къщи хващаме от някъде. И то с доста дора скорост. А стандартния интернет е супер бърз за моите разбирания. На другия компютър е сигурно към 150-200 кб/с поне. 1 ГБ ги свалих за около час и половина.

На мариен ден бяхме в парка в който работехме миналата година. Тогава си взехме почивка през деня и през нощта, За първи път имах почивна вечер откакто съм в Америка. Предишната беше в началото и не се брои. Че на парка отидохме с шефа ни в ресторанта. Той е обратен, но най-пекания американец, който познавам и ми е много добър приятел. А и е много забавен. Че дойде Том, взе ни с колата, отидохме да си купим вода от една бензиностанция. Там продаваше един българин – водата с намаление за нас. Отиваме в парка , при влизането в паркинга българи – за нас без пари. Спестихме 5 долара. Влизаме в самя парк – на портала българка, върна ни билетите и пак можем да отидем като имаме свободно време, отиваме да си оставим багажа в шкафче. Струва 11 долара като си вземаш ключа. Пак беше българка.. представете си колко платихме :) Том се беше ухилил до уши и каза, че вече само с нас щял да излиза. Настанихме се ние в парка, намерихме си място, но Том си беше приготвил 100 долара за харчене в парка и реши да пие бира. Бирата 5 долара да и се невиди, а по принцип се продава за долар масово. Ама нашия човек като имал почивка препивал и искал и този път да е така. Изпи 10 бири през цялото време докато бяхме в парка. Накрая забранихме на касиерката да му продава бира. А колко долара и е оставил бакшиш.. .сигурно поне 20 долара :) искаше да ни копува пица, ама не бях гладен и отказах. Много ме беше яд после. Иначе си прекарахме много приятно. Изгоряхме, аз бях много уморен, зашото бях работел цялата предна вечер, а предния ден започнах от 1:30 и ми се беше насъбрало доста време без сън. Бях заспал на един огромен пояс в едно като изкуствена река, Спал съм и съм се носил из реката сигурно около час. Събуди ме един спасител, като ми премества тубата от една област, в която ме трябва да има никакви хора и туби и ме пита дали съм бил добре :) После изгорели се прибрахме в къщи, заспахме и спахме от 5 вечерта до 8 и половина на другата сутрин. Така марито си прекара имения ден :) Забравих да спомена, че се видяхме малко с една приятелка на Марито, която работи в съседния град. По план трябваше да сме цял ден с нея, ама стана един фал и се видяхме само за около половин час.

Друго по-интересно около мен е, че си накупих доста джунджории и вече съм свършил с подаръците за България. За лаптопа имам много готин светещ оптичен мишок, който си сменя цвета на светене. Май беше към 20 долара, купих си много готини слушалки филипс за около 25 долара. Досега не бях чувал такъв звук от слушалки(не че имам и голям опит де), купих си потративен харддиск от 40гб за 100 долара, 1 ГБ флашче за 30 долара, микрофон за 10, май имаше и нещо друго ама забравих. Имам тука и 2-3 игри, купени на разпродажба за около 2-3 долара парчето, но не знам кога ще ги инсталирам и ще ги играя. Сигурно чак в БГ.Бързо се харчат парите изкарани с пот на челото. Тази година наистина бачкам яко, но поне знам закакво. Жалкото е, че от работа не ми останаваше време да си разбазикам лаптопа и фотоапарата и да им се накефя максимално. Всеки ден по малко, но номера е да им видиш всично в началото. После не е толкова интересно. Дори още не съм пробвал да гледам телвизор от лаптопа. По принцип имам ТВ тунер и дистанционо, но не знам дали ще работят в Бг, заради различните стандарти в телевизионните излъчвания.

Сега ме чака голям ръш до края, Прибирам се на 20ти Септември в България, а от Америка излитам на 18ти. Имам 24 часа престой в Париж. Работите започвам да ги отказвам една по една около седмица две преди да се прибера. В таргет имам още 3 седмици работа, 3 седмициа са и в Уин Дикси, В бургера съм до последно. В таргет в следващите 2 седмици не чакат по 30 часа седмично, в бургера сигурно 35 някъде, в диксито 20тина.... и така сигурно ще е до края. Още не съм запознат какво може и каквно не да има в ръчни багаж. До тогава сигурно ще разбера. Понякога искам да съм си в БГ, но като знам какво ме чака там много много не ми се прибира, ще има разправии в университета, разправии по търсененто на квартири.... абе лудница. После увеличение на тока и усложняване на и без това сложня ми студентски живот... Тука има яка работа, но в последно време всичко е спокойно и без промени. Ако си само с 1 работа живота ще то тече по мед и масло. Въпроса е колко ще си доволен от тази работа. Приятелчето ми примерно(брата Коста) е заместник менаджер и взема 12-13 долара на час. Прави 70 часа седмично, като от тях 30 часа са с заплата към 18-20 долара. И му харесва в САЩ и като има време се качва на колата и обикаля.... Сега съм на емоционална вълна, защото в последния половин час слушам някакви балади и ми стана едно такова странно.... Сещам се трудно за някой думи на български... Искам в БГ и не ми се напуска САЩ, ако можеше да е по-близко и да съм тук по-често. Ако дойда друг път не искам във Флорида. Искам да е щат с гори, като Колорадо или Монтана. Искам при следващото ми идване да знам за какво идвам и да си вземам някаква нормална за моите разбирания заплата от около 20 долара поне на час... ето защо сега съм тука, да си купя лаптоп да си улесня ученето, щото съм осъзнал, че начина по който мога да прогресирам са знанията. А тези знания искам да ги придобия докато програмирам, а за това ми трябват доста парички за техника, книги... да не говорим за време в практика и упражнения. Лично аз предпочитам да си стоя в БГ пред Псто и да си програмирам, но без пари няма начин. Затова идвам тука и бачкам някакви второстепени работи да натрупам начален капитал да знам, че имам финанси за някаква основа...абе пак започнах да плямпам много. Виновен е Ник Лейчи(ако така се произнася Nick Lachey). В някоя от след следващите писма ще направя по-голяма развмосметка.

Чао за сега на всички и Сори за дългите постове, които пиша. Няма начин да са по-малки.

Целувки!!!