Един студент в Америка - какво си купих от интернет и промени в работа

Здравейте

Доста време не бях писал, за което съжалявам. През този период се слуичиха доста неща, купих си фотоапарат и лаптоп от интернет, проблемите с работата се оправиха, имах няколко интересни случки, ходих до парка, в който работех миналата година.... Сега едно по едно. Първо се сещам за фотоапарата. Поръчах го от amazon.com а модела му е Canon PowerShot S2 IS. За повече подробности можете да прочетете в ревюто му, което ще направя в блога за фотография не знам след колко време, а ако не ви се чака, можете да проверите в интернет. По принцип не мислех да си копувам нов апарат, но Марито се съгласи да ми купи стария за 100 долара. Тогава ми щъкна идеята за нов, мислех това да е а75, но като се поразрових в интернет установих, че за съвсем малко повече, мога да взема много повече и се хвърлих към по-високия модел. Разликите са доста. Само заради по-бързото почти мигновенно зареждане си заслужава да се направи ъпгрейда. Недостатък донякъде са по-големите габарити на апарата, но това се принебрегва в предвид на недостатъците.

После реших да си копувам лаптоп. Първо се спрях на един модел на Тошиба. Май беше а105. Поръчах го от сайта на Тошиба. Да но там се появиха едни проблемчета, подари които доставката доста се забави. Всичко исхождаше от това, че миналата година, като съм си издавал дебитната карта съм бил на друг адрес. Новият ми адрес не е вкаран в базата данни на банката и при поръчки от интернет, при сравняване на личните данни, които съм въвел няма пълно съответствие. После правя нова поръчка. Този път с адреса ми от миналта година. Да, но сега пък адреса на доставка го нямало в базата данни. В същия ден на поръчката разбрах, че са намалили този модел в амазон.ком и има само 1 в наличност. Можех да отменя поръчката от тошиба директ и да поръчам от амазон, но не исках да рискувам, защото не знаех до къде са стигнали от тошибата. След няколко дена чакане проверка на валидноста на дебитната карта разбрах, че нищо няма да излезе и отмених поръчката. Да но пък в амазона лаптопа вече беше свършил. Тогава започнах всеки ден да проверявам в амазон, кога ще има в наличност от същият модел лаптоп. Един ден реших да поровя да видя какво имат, което оправдава моите изисквания – нямаха нищо в наличност. По-късно след 2 или 3 дена реших да направя същото търсене и видях едно съвпадение. Дори този беше по-добър от предишния – с по-голям дисплей. Веднага го поръчах от страх да не свърши. И ето го звяра – Toshiba Satelite P-S6084. Отново проверете в интернет какво представлява, защото нямам време да го описвам в подробност. Само ще спомена, че искарах някакъв късмет да го взема без такси, което си е голяма работа, защото спестих към 100 долара. Смятам, че това е така, защото го вземах в седмицата преди да започне учебната година в САЩ.

А сега малко за учебната година. Доколкото разбрах в Флорида учебната година започва по-рано отколкот в останалата част на Америка и това се дължи на многото урагани, заради които правят ваканции. Тази година започна на 1ви Август май. В магазина, в който работя направиха специална секция наречена “обратно на училище”, в която бяха сложили почти всички пособия, които ще трябват на учениците. Дори имаше един щанд, в който бяха сложили за кой клас какво трябва да се купи от ученика, учещ в дадено учелище. Това става, след като училщето изпрати списък с необходимите посообия за всеки отделен клас. Точно тези списъци ми станаха много интересни. Всички се разкарваха с такива списъци, търсеха и отметяха това, което са намерили. Питах един американец защо са тези списъци, като родителите могат сами да разберат какво трябва на детето им. Той каза, че едно време е било така, но се случвали много проблеми, поради неравностойното социално положение. Целта на списъците е да постави всички ученици под общ знаменател и да са почти еднакви. Така се избягвало напрежението между децата. Питах го дали има и униформи. Той каза, че само частните учелища имали униформи. Общите нямали. Разказва ми, че в града в който съм нямало голяма разлика между частните и общите учелища, защото града бил с много богаташи и те плащали много данъци и учителите вземали по-високи заплати и образованието било доста добро. Поговорихме си още малко за образованието им, но вече съм позабравил за какво още. Заради училището 1 седмица преди да започен почти всички стоки с цена под 100 долара се продаваха без такси. А таксите е нещо като нашия ДДС и са май около 6 процента за Флорида. Това без таксите било да улеснят родителите да подготвели децата си. Дрехи, обувки, пособия... всичко. Точно в края на тази безтаксова седмица се паднах да работя в часта на магазина с ученическите пособия. Не знаете какво се казва лудница и какво е през 5 минути да виждаш как целия ти труд отива на вятъра (в смисъл точно си си оправил и подредил щанда и като се обърнеш всичко е наопаки). Иначе ми беше много приятно, защото ми напомняше на БГ и моментите в които сме пазарили преди училище. Представете си майка, деца и баща. Майката и децата обикалят, Майката пита това харесва ли ти, детето казва да или не, а бащата скучае и казва ади по-бързо :) От време на време някоя майка извиква, че е уморена и че не може повече, мъниците се радват и не спират да повтарят колко яко било това и това... :) А най-големия майтап е като ме питата примено къде ножиците, а те са до тях. Дори имах един случай с някаква чужденка. Май беше румънка. Не знаеше къде са доста от нещата от списъка, дори не знаеше какво означават и избирахме заедно. Тя беше и доста интересен случай, защото детето и знаеше по-добре английски от нея. Но цялото семейство бяха големи сладури и ми беше доста забавно да пазарувам с тях. Дори и аз се възползвах от тази седмица и си купих раница без такса. А на марито за имения ден и купих нещо като куфарче органайзер за университета. По време на тази седмица беше на разпродажба за 8 долара без такси. В момента цената му е 14 долара отново без такси.

В последно време много често съм касиер в Таргет. Много е лесно. Само сканираш стоки. Ако е алкохол регистъра изисква да въведеш дата на раждане на копувача. Дори във Флорида в неделя до 1 следобед е забранена продажбата на алкохол. Тогава изобщо не ти позволяват да сканираш алкохолно питие и се изписва на екрана, че до 1 не можеш. Всичко е толкова улеснено. Като ти дадът парите въвеждаш каква сума са ти дали и то ти изписва каква сума трябва да върнеш като ресто. Датата я пише с големи букви. Това е в улеснение на тези, които плащат с чек. Ако някой плаща с чек, трябва да вкарам чека, в едно устройство като малък принтер. Това е най-трудната част по принцип, защото чека трябва да е обърнат в точно определан посока от точно определена страна. В началото все го слагах погрешно, но вече нямам проблем. После машината си взема чека и печата някакви глупости по него. По някога изисква документ за самоличност, понякога не, понякога освен сканиране на документа трябва да въведа и номера му, понякога не... абе и аз не знам как и кога си работи. С дебитните и кредитни карти става много лесно отново. Само си вкарваш картата в едно малко терминалче и започваш да отговаряш на едни въпросчета. После се подписваш на екрана, който е чувствителен на допир и ти излиза бележка. Понякога някой искат да се разписват на бележката. Тогава освен касовата бележка излиза още една, в която има поле за подпис, под което е написано името на притежателя на картата. Улеснението е огромно. Пролбемите ми са ако някоя стока няма примерно баркод, тогава трябва да разбера от кой департмент е и да въведа кода за съответния департмент и после да питам посетителя колко пари струва да въведа съответната цена. Веднага се сещате сигурно как в БГ ще се махат масово баркодовете и за цена ше се казва нещо по-ниско :) Като касиер ми харесва това, че общувам с хората и че им разкзвам за БГ. Казвам им само хубави неща естествено. Дори имаше един много интересен от към на контакти ден.

В началото бях на сейлсфлора (в смисъл из магазина и попълвах стоките или пък ги оправях.. обща работа) и видях, че една жена иска колело. Свалих и го, закарах и го до вратата за излизане. Тя реши да го провери отново и видя малка драскотина на кормилото. Поиска ново. Аз закарах старото, донесох ново. Тя пак го гледа и видя още по-малка драскотина на кабела на спирачките. Занесох и новото, отидох в склада, намерих още един модел на колелото и го занесох. То вече беше добро. Абе тука клиента е бог и може да те прави на маймуна ако реши. Ама тази жена беше много културна и се държа много добре с мен. По-късно момичето на гест сървиса (това е часта за обслужване на клиенти, които имат някакви проблеми с гаранцията, поръчали са си нещо специално и т.н.) ми вика, абе ти знаеш ли коя е тази. Викам коя. Тя каза, че много хора са исакли автограф от нея. Аз пак питам коя е тази жена... а тя била съпръгата на някакъв много известен ръгбист от Америка и имали много милиони долари и били много много известни. Да ама аз като не гледам американски футобол и няма как да знам. А колелото беше детско колело за момиче за около 80 долара. После отидох на регистъра. Там пък докато обслужвах една и тя ме попита от къде съм бил. Казах и че съм от България. Тя пита дали това не е страната на Стоичков. Ама му каза стойчо. Викам Да. Тогава започнахме да си говорим за футбол и разбрах, че брат и бил футболист от атлетико мадрид преди, но сега бил тренйор някъде, другия и брат пак бил футболист ама не каза къде играел. Питах я за името на брат и. Тя го каза, звучеше ми познато, но сега не го помня. Една пък баба ми каза, че съм имал много готин акцент. Казах и че се опитвам да го избегна, ама тя каза, че се харесвал от момичетата... :) Абе забавно е да си касиер. Вчера примерно си играех с един бебок, който в началото плачеше. Накрая не стига, че спря да плаче, ами и започна да се усмихва слд моите физиономии и хартиени самолетчета. А имах време да си играя с него, защото майка му си прави кредитна карта от магазина. А тези кредитни карти ти дават 10 процента намаление в деня в който си я искараш. После на всеки 1000 долара похарчени с нея в магазина имаш отново 10 процента намаление. А и 2 процента от всяка сума похарчена с нея отиват за благотворителност за училището в което си учил. На ден искарваме средно към 10-15 карти. Много са вжни за магазина и си имат план по колко карти трябва да искарат минимум на ден и за седмица. И не само при нас. Всеки гледа да издава кредитни карти. амазон.ком също. Но аз не мога да си изкарам :( Всичко в този магазин е вече наред. Имам си по 30 часа седмично и го няма предишното намаляване на часове, както през лятото. Спред мен това се дължи на факта, че много от работниците са учценици и няма кой да им работи.

Сега за другия магазин, в който по принцип работех пред вечерта. Поисках понякога да работя през деня и ми смениха депртамента. Направиха ме багер. Трябва да стоя пред касата и да вкарвам стоките в чанти и после чантите в количките на посетитлите. От време на време излизам отвънка и събирам количките от паркинга. По принцип е по-забавно от таргет, защото около мен има доста българи и можем да си говорим по време на работа. От време на време удряш някой лаф с посетителите и ги гледаш какво ядат. Масово неща за мокровълновата фурна, зеленчуци, скара и някакви бързи храни. Понякога помагам и на бабите да си натоварят нещата в колите. Те са ми много забавни. Представте си баба на 80 години, която едвам върви и говори, с количка пълна с котешка храна, бяла коса с прическа на триъгалник и жълти кръгли очила, не можеща да си намери колата на паркинга. Вече имам 3 такива случая. Обикновено им помагам, като се огледам налявао или на дясно. Те обикновено помнят на кой ред им е колата ама са забравили колоната. После след като го натовариш те едвам едвам се качват в колите, които обикновено са някакви огромни типично американски марки и бавно бавно потеглят. Едната преди да се качи в колата си половин час рови в чантата си. Накрая ми каза, че много би искала да ми даде долар където съм и помогнал, ама не могла да намери, Ами като нямаш долар, а искаш да дадеш дай 10 ама карай :) Не ми трябват доларчетата на амираканските баби.

                                                        =>  Следва в следващият постинг