Един студент в Америка - "трудности" в кавички и размисли за живота

Здравейте и от мен.
Покрай тези работи не ми остана много време за писане в блога.Не че съм толкова зает, но през свободното време обикновенно спя или чета майли.(понякога гледам и телевизия). Бях започнал да пиша за сравнението на 3та магазина. Стигнах почти до средата. После не ми идваше вдъхновение да го продължа и по-добре. Главното достойнство на един от тях вече го няма и за мен той си остава обикновен голям магазин. Като имам повече време и вдъхновение се надявам да продължа статията.  Заради въпросният постинг пък пропуснах да отразя няколко неща които ми бяха направили впечатление и които за съжаление сигурно вече съм позабаравил.


Спомням си, когато имаше бой между английски и германски фенове американците колко диви ни изкарваха и кака се радваха, че този дивашки спорт не е бил толкова популярен в тяхната държава. Това го говореше някакъв по един от новинарските канали(ако не се лъжа беше фокс нюз.) В крайна сметка за половин час наприказва достатъчно глупости за европейския футбол и 3 пъти повече глупости колко велики били зад океана и че тука никога не можело да се случи подобно нещо и бла бла... После коментирахме това с един американец. Тогава ме усени брилянтната идея и му казах, че американския футбол не може да се нарича така, защото в него няма никаква топка. Тогава на акъла ми дойде до каква степен се опитват да се направят на най-добрите, щом приначават типично европейски думи и след това се опитват да ни втълпят, че те са правите.

Няколко дена по-късно гледам дискавъри. Говорят, че бензина започва да привършва, и че трябва да се отива към алтернативни горива. Накрая на предаването направиха много добро обобщение. Буквално казаха, че в стремежа си да се отчуждят от Европа и да станат уникални и независими, американците започнали да правят мощни коли, които горят много. С това те искали да покажат, че можели да се оправят сами и имали достатъчно ресурси за колите си. Сега това тяхно перчене и индивидуализъм им нанасял огромни щети. Една четвърт от количеството бензин, изгаряно по света за един ден бива изгорено в САЩ. Сравнете площа на САЩ с площа на останалите континенти. Вече е рекламите за коли не натякват колко мощна е колата а какъв е разхода на гориво. В момента бензина е 3 долара за галон. Доколкото си спомням като дойдох миналата година беше 1.70 :) А те продължават да си карат пикапите и джиповете и колите им с по минимум 200 коня. Така, че не е много хубаво да си различен.
Но пък най-интересното е, че ако гледаш обикновените американци през деня, никога не можеш да усетиш тази атмосфера. Чак ти става приятно. Всички са дружелюбни, усмихнати, имаш чувството, че и на муха не биха посегнали...

Няколко дена по-късно си говорих с една колежка в бургера. Много приятна и усмихната жена. Както си говорим, аз и предлагам кафе, тя не иска от там започва един разговор. Тя съвсем спокойно и със същата усмивка на лицето ми обеснява, че имала рак в стомаха, диабет и още няколко болести, че заради това трябвало да внимава какво яде, а и да яде по-често, че имала бивш съпруг в затвора заради пиянство, че в момента имала много готин приятел.... и така между другото ми казва, че доктора и казла, че имала още най-много 2 години живот.... и продължава да ми говори как работела на 3 работи. Заплатите на 2 от тях отивали по фондове и застраховки, как като умряла и семейството и щяло да получи много ама много пари... Тоя разговор ме разтърси буквално из основи. Не ми излезе от главата 2 дена. Жината си живееше с мисълта, че след около 2 години повече няма да я има и работи здраво да осигури пари на семейството си. Разправя ми как приятеля и искал да си имат дете, но тя отказала... Дори се чудя как изобщо да го коментирам. Просто разтърсващ разговор. Това според мен е достатъчно. Новина, която изобщо не очакваш, изтупана ей така между другото и оставена на страна. Като се замислях през тези 2 дена си е така. Животът продължава с или без нас. Някой го напускат, роднините им и приятелите им остават. А точно те са хората, които правят живота Живот. Ние реално живеем заради тях, а не толкова заради нас самите. Те са хората, които ни радват и които дават смисъл да заспиваме и да се събудаме всеки ден, знаейки, че този ден няма да бъде пропилян напразно, а ще бъде изживян с приятни за тебе хора. Ето защо трябва да си щастлив през всеки един момент, в който тези хора са около теб и в който не чувстваш никакви отрицателни емоции...
Проблема е, че усещаеми тези моменти, когато ги нямаме.

// Ако не ви се четат объракни размисли за ситуацията ми в момента няма смисъл да продължавате \\

Понякога ме е яд на себе си. Работя на 3 работи. На едната от тях вече правя двойно по-малко часове, но карай. Все пак я имам. Всяка вечер съм зает. И пак искам и още и още.. Казвам си защо да стоя в къщи и да гледам телевизия или пък да спя, като мога да работя. Всеки час работа ми е 9 долара. В България колко хора имат тази възможност. Работите са елементарни и почти не са трудни. Това, което те измаря е, че не спиш или, че просто не ти се работи. Гледам да взема всеки възможен час, а забравям за себе си и за приятното време, което бих прекарал примерно пред телевизора.(какъв кеф а ;)) Вярно, е че имам много разходи... Радвам се, че съм тука само за 4 месеца. Не мога да си представя да живея такъв живот постоянно.

Ядовите ми са свързани главно с намаляване на часовете на едната работа или пък правенето на велики на някой от "босовете ми", които са с класи под мен, но просто са работили по-дълго това. Ако в някоя от работите правя по-малко часове, това означава повече време за себе си, но пък като имам време и като се замисля си казвам - "Абе лаптопа ти струва 1500 долара. Що не си ги изкараш. После като се върнеш в БГ ще си почиваш." После си казвам - "Парите не са всичко, почини си малко и се порадвай на живота, разходи се из града, по плажа.." ... И съм ту в единия, ту в другия полюс. Говоря объркано, защото мислите ми са объркани. Направил съм си таблица в Ексел, която ми смята часовте работа и приходите ми без данъци, квартири, разходи... Последната седмица, която свърши съм работил 67 часа. Не е като 100 преди 2-3 седмици. Като се нормализират нещата около работите дано правя около 80 часа седмично и да мирясам. Главния ми проблем е, че като идвах тука си поставих за цел да изкарам едно определно количество пари. НИКОГА НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА! ако ще отивате на подобна програма като моята. Работете и си живейте. В следващия постинг ще напиша как се опитвам да се забавлявам когато мога.

Другите ми проблеми са, че нищо не е постоянно. Постояно се опитваш да се нагодиш към някакви нови ситуации. Като се започне от местеното в друга стая в квартирата. После връщането в предишната. Първо с едни съквартиратни, после с други, после с една американка, която виждаме за около 10 мин веднъж на 2-3 дена, че сега може да дойдат едни рускини... Ама това са бели кахъри. После започваме с търсенето на работа, търсенето на втора работа, интервюта, чакане, графици, нагласяне на графици да са ти удобни... вече свикнше с нещо. Ама пак няма мира, През това време доминиканците ти се правят на интересни, после се оправш с тях, на другата ти работа започват да приличат на хора и да разговарят с теб и помежду си.. нов шеф. Всички мразят новия, ти не намираш нишо лошо в него, ама сте заедно само 2 вечери, после ти намаляат часовете много яко в 3тата работа. Казват ти, че преди сте били 60 човека, сега са 130. Всеки прави двойно по-малко. Яд те е, че си се прецакал и че не си приел другата работа като основна с по-високата заплата. После пък на нея шефа ти се прави на интересен, казва ти, че не се нуждае повече от теб и трябва да работиш през деня, ти си зает през деня, вече се им казал, че можеш да работш 2 дена вечерта. После се оказва, че заради рязането на часовете в другата работа вече си свбободен и през деня. Говориш с други шефове. Без да искаш казваш, че предишния ти е казал, че не се нуждае от теб вечерта. Тоя казва че предишния е тъпанар и да не го слушам. Нямали хора за вечерта и ми казва че мога да си работя когато си поискам само да не правя повече от 40 часа.. Супер а?... Да, ама още нямат бели тениски, трябва да чакам да им докарат. Казват ми раобти си вечерта и не го слушай. Ама вечерта е точно тоя дето ми казва, че не се нуждаел от мен.... абе замотани истории. 

Всичко е в посотянно движение. Нищо не се спира за малко да  си поотдъхнеш. Всело влачи към себе си. Ти гледаш да балансираш и се радваш, че в края на Септември всичко ще свърши. Все пак никой не ти е виновен.

Сам съм си го направил.