Как работи експонацията

В последния постинг ви говорих за снимки с различни степени на експонирането. Днес попаднах на интересна статия какво точно представлява тази стойност и как се определя. За жалост обаче въпросната статия вече не съществува и не мога да приложа линк към нея, но сега ще се опитам да я преведа горе долу:

Стойност на на експонацията се означава с EV(Exposure Value)  и по дефиниця  EV= 0  е експонация от 1 секудна скорост на затвора, при апертурна решетка f/1, използвайки ISO 100 филм или някакъв негов еквивалент (2 секунди f/1.4,  4 секунди f/2.0 и т.н ...важното е да се запази пропорционалното отношение).
 

Технически, дефиницята е 2^EV = LS/C, като

• EV = стойност на експонацията
• L = поле на luminance *
• C = Експониционна Константа - Това е константатата, която се променя в зависимост от това дали как се измерва luminance (L)*. Ако използваш candelas/ft^2, тя е 1.3, ако използваш candelas/m² е 12.5. Ако използваш apostilb, е 3,98(изобщо не ги знам какви са тези работи. според мен е нещо подобно на м/с и км/ч...  :))
• S = скорост на филма, използваща ISO стандарта

* при проверка в интернет, какво е това luminance, научаваме, че е начин да се опише колко е ярка дадена повърхност или светлинен източник

Това, също означава, че

                    2^ev = A²/T , като

• A = f-stop номера на апертурната решетка
• T = времето на затвора в секунди

Обединявайка горните формули получаваме:
EV = log2(A²/T) = log2(LS/C),
което общо взето е математическата основа на математиката във фотографията.

Сега да обясним и защо са тези сложни формули:

Както знаем дигиталните апарати са много умни машинки, които освен да заснимат имат в тях и доста електроника, която върши разни работи(представете си цял компютър). Щом, като е компютър, следователно разполага и с някаква памет. В тази памет се намират едни таблици със стойности, които апарата гледа като прави снимка и от там се опитва да намери оптималните стойности, които да приложи (как смятате се получава режима AUTO). Примерно ако сме настроили апарата да снима с EV = 10 и искаме задалжително да снимаме с ISO 100, той се опитва да намери оптималните настройки на апертурната решетка и скороста на затвара, за да се получи оптималната снимка. Тези оптимални стойности, той ги търси в запаметените му таблици, като ги смята, чрез горните формули.(получава се намиране на уравнение с 1 или няколко неизвестни).
Освен тези стойности, повечето фотоапарати си имат и предифинирани стойности за EV(говорих за тях в предишният пост. Обикновено са нещо от сорта на -2.....0....+2), като стойностите се менят с 1/3. Това, заедно с горепосочените предварително вкарани в паметта на апарата таблици и алгоритми ни позволява да преекспонираме снимките си по всякакви начини в името на "насладата на окото" без да омазваме много, това което се опитваме да постигнем.

Общо взето, чрез обяснението на експонирането, обясних и как горе долу апарата снима на автоматичен режим, като общо взето резултата е задоволителен, при положение, че ние не сме му задали почти никакви входни данни. Просто той си има сензори, от които получава някаква информация, на базата на която следи в едни таблици при определени стойности на нещо си, какво трябва е друго нещо, смята едни сложни уравнения и в крайна сметка с еднакъв успех можете при един и същ режим да заснемете куче във въздуха при ярък слънчев ден и елха със светлинки през нощта.